По това време или малко преди това, още при словоизлиянията му относно самия него като за пазител на религиозния живот и относно богословското съществуване на дявола, които той редеше поучително и плавно, аз забелязах: с посетителя пред мен пак се беше извършила някаква промяна, той не изглеждаше вече като очилатия интелигент, който ми бе говорил известно време за музика, не седеше както по-рано в ъгъла на канапето, а яздеше небрежно страничната му цилиндрична облегалка, сплел в скута си върховете на пръстите с вирнати право нагоре палци. Разделената му на две брадица се движеше нагоре-надолу при говора, а над отворената уста, в която се виждаха дребни, наточени като теслички зъби, стърчаха засукани остро мустачки.
Въпреки че се бях вкочанил от студ, тая негова метаморфоза в нещо отдавна познато наистина ме разсмя.
— Ваш най-покорен слуга! — казвам аз. — Под този лик струва ми се, че ви познавам. Много любезно от ваша страна да ми четете тук в тая зала приватисимум. Сега, след като мимикрията ви така преобрази, надявам се, че няма да имате нищо против, ако охладите горещото ми любопитство и ми докажете напълно независимото си съществуване, като ми преподадете не само неща, които и сам зная, но и такива, каквито тепърва бих желал да науча. Вие ме осветлихте доста за времето на пясъчния часовник, което продавате, а също и за болките като междувременна разплата за висшия живот, но не споменахте нищо за края, за това, което ще дойде по-сетне, за вечното изкупление. Това е, което ме интересува, а вие, откакто стърчите пред мене, все не ме оставяте с тия ваши приказки да ви запитам. Нима мога да сключа сделка, без да зная изрично цената? Кажете ми! Как се живее у Клеперлин? Какво трябва да очакват тия, които ви последват във вашия пъкъл?