Напълно признавам, че тия „Gesta“, с историческото им невежество, с набожно-християнската им дидактика и морална наивност, с невероятната им каузистика при отцеубийствата, прелюбодеянията и сложните кръвосмешения, с несъществуващите римски императори и най-строго пазените им и все пак продавани при крайно измислени условия дъщери — съвсем не отричам, казвам, че всички тия басни, предадени в такъв тържествено латинизиран и неописуемо простодушен преводен стил, за отиващи на божи гроб рицари, за разблудни съпруги, лукави сводници и предали се на черна магия църковници, са действително в състояние да развеселят необикновено читателя. Те бяха от естество да възбудят във висша степен чувството за пародия у Адриан и мисълта музикално да драматизира в сбита форма за куклен театър, повечето от тези истории го занимаваше от деня, в който за пръв път се запозна с някои от тях. В тая книга можеше да се прочете съвършено безнравствената, изпреварилата Декамерон басня „За безбожното лукавство на старите жени“, в която се разправяше как една преструваща се на светица помагачка в забранените наслади успяла да склони една благородна и дори извънредно почтена жена, чийто доверчив съпруг бил заминал за някъде, да отстъпи греховно пред желанията на един младеж, който изгарял от любов по нея. За тази цел вещицата дала на кученцето си да яде хляб с горчица, след като го държала два дни гладно, от което на животното потекли изобилни сълзи от очите. Тя взела кученцето със себе си и отишла при добродетелната жена, която я смятала както всички за светица и почтително я приела. А когато дамата съгледала разплаканото кученце и зачудено попитала за причината на това явление, старата се престорила, като че ли иска да отклони този въпрос, за да признае по-късно, отстъпвайки уж пред настояванията, че това кученце било по-рано нейната прекалено скромна дъщеря, която с упоритото си отказване да удовлетвори желанията на един млад мъж, който бил пламнал от страст по нея, станала причина за неговата смърт и поради това била превърната за наказание в това кученце, вследствие на което, много естествено, сега непрекъснато леела сълзи на разкаяние над своята кучешка орис. При тия преднамерени лъжи сводницата също се разплакала, а дамата изпаднала в ужас при мисълта за сходството на нейния собствен случай с този на наказаната дъщеря и разказала за младежа, който страдал по нея, а вещицата най-сериозно й обърнала вниманието каква непоправима беда би станала, ако и тя се превърне в кученце, след което дамата действително й поръчала да доведе чезнещия по нея младеж, за да утоли той, за бога, своята страст, така че като последица от това безбожно лукавство двамата се предали на най-сладостно прелюбодеяние.
И сега още завиждам на Рюдигер, че той пръв можа да прочете на нашия приятел в игуменската стая тази история, макар да признавам, че ако аз бях сторил това, то нямаше да бъде навярно същото. Впрочем съдействието на Шилдкнап за тази бъдеща творба се ограничи само с този пръв подтик. Когато стана въпрос за обработката на басните за куклен театър, за превръщането им в диалози, той отказа да извърши това поради заетост, а може би и поради познатото ни вече негово опърничаво свободолюбие, и Адриан, без ни най-малко да му се сърди, трябваше сам да се залови, докато мене ме нямаше, с нахвърлянето в общи черти на сценариите и приблизителните реплики, след което в свободното си време аз бързо придадох на всичко това окончателна вече форма в проза и стихове. Артистите, които щяха да пеят партиите на куклите, трябваше да бъдат поместени според желанието на Адриан сред инструментите в оркестъра — един твърде пестеливо съставен оркестър от цигулка и контрабас, кларнет, фагот, тромпет и тромбон, ударни инструменти за един човек и един металофон, като в числото на тези артисти се предвиждаше и един говорител, който, подобно на свидетеля в ораториума, да резюмира действието в речитатив и повествование.