Такова беше мнението на майка Швайгещил с изопнатата й назад леко посребрена вече, причесана на път коса, където се провиждаше бялата кожа. Адриан, както казах, остана почти недосегнат от нанасянето на новата наемателка насреща, която при първото си посещение на стопанството бе помолила да бъде за кратко приета от него, но след това, зачитайки работното му спокойствие, отговаряше на сдържаността му със също такава сдържаност и само веднъж още в началото го покани на чай — в тия няколко скромно варосани, наравно със земята, нисички стаи, доста чудновато претъпкани с останките от буржоазно елегантната й наредба — всякакви там канделабри, меки фотьойли, „Златният рог“ в тежката рамка и рояла с брокатна покривка. Оттогава при среща в селото или по пътищата из полето те разменяха само любезен поздрав или се спираха за няколко минути да поговорят за лошото положение на страната, за нарастващата оскъдица на продукти в градовете, от каквато тук човек беше много по-малко засегнат, така че уединението на сенаторката добиваше някакво практическо обяснение и привидно нещо като загрижена далновидност, защото то й позволяваше да снабдява от Пфайферинг дъщерите си, а и някои предишни приятели, като Кньотерихови например, с хранителни продукти, яйца, масло, колбаси и брашно. От тези пакети и пратки тя направи през най-гладните години нещо като своя професия…
Инес Роде, сега вече богата, добре наредена и сигурно защитена срещу живота, пое от неголемия кръг бивши посетители на майчиния й салон двойката Кньотерих, а също и нумизматика доктор Краних, Шилдкнап и мене — но не Цинк и Шпенглер, не и артистичната група от театрални съученици на Клариса — и ни зачисли към своето и мъжовото си общество, попълнено вече и с университетски елементи, с по-възрастни и по-млади доценти от двете висши училища и съпругите им. С испански екзотичната госпожа Кньотерих, с Наталия, тя беше дори в приятелски и нещо повече, в задушевни дори отношения, макар за тази твърде миловидна иначе дама да се носеше несъмненият слух, че е встрастена морфинистка — слух, който според мене се потвърждаваше и от нейната обаятелна приказливост и блестящи очи в началото на всеки прием, и от изчезването й от време на време, за да освежава своята постепенно упадаща оживеност. Фактът, че Инес, която толкова държеше за консервативното достойнство, за патрицианската почтеност и бе встъпила в брак, само и само да ги постигне, предпочиташе обществото на Наталия пред това на улегналите съпруги на колегите на мъжа си — на типичните немски професорски жени, фактът, че тя самичка я посещаваше и я приемаше отделно у себе си, ми показваше ясно противоречието в природата й, а също и колко съмнително обоснована и подобаваща бе всъщност носталгията й по буржоазното благополучие.
Че тя не обичаше мъжа си, този слабоват и същевременно естетично увлечен от пълнокръвната сила изкуствовед — в това никога не съм се съмнявал. Тя му засвидетелствуваше от приличие дължимата любов и не мога да не призная, че изпълняваше със съвършено достойнство — изтънчено също и от нейната нежна и тъжна насмешливост — ролята на съпруга, отговаряща на положението му. Акуратността, с която ръководеше домакинството му, подготвяше приемите му, стигаше до болезнена педантичност — и това при материалните условия, които от година на година все повече затрудняваха спазването на буржоазната безупречност. В своя помощ при поддържането на скъпото и хубаво жилище с персийски килими върху огледално лъснатия паркет тя имаше две възпитани и облечени comme il faut