За своята мюнхенска дъщеря Инститорис сенаторката не говореше с такива подробности: нейният живот не изглеждаше толкова неспокоен и рискуван, той беше по-нормален, по-осигурен — погледнато повърхностно, а явно беше, че госпожа Роде искаше да гледа повърхностно, тоест тя представяше брака на Инес като щастлив, в което имаше, разбира се, голяма доза повърхностно благодушие. Тъкмо тогава се бяха родили близначките и сенаторката говореше с естествено вълнение за това събитие — за трите милички същества, които тя навестявала от време на време в тяхната идеална детска стая. Подчертано, с гордост, тя хвалеше по-голямата си дъщеря за непреклонността, с която успявала въпреки неблагоприятните обстоятелства да поддържа своя дом в безупречно състояние. Не можеше да се разбере дали тя наистина не знаеше това, което знаеха вече всички, именно историята с Швертфегер, или само се преструваше, че не знае. Адриан, както на читателя е вече известно, беше в течение на тия неща благодарение на мене. Един ден — доста странно наистина — той изслуша за това изповед и от самия Рудолф.
По време на острата фаза на болестта цигуларят се показа извънредно състрадателен, верен и предан към нашия приятел, изглеждаше дори, че иска да използува случая, за да покаже колко държи на неговото благоволение и разположение и нещо повече: впечатлението ми беше, че той смяташе да се възползува от страдалческото, разслабено и както навярно си мислеше, безпомощно до известна степен състояние на Адриан, за да му демонстрира несломимата си, подкрепена и от личното му иначе обаяние любезност и да преодолее по този начин непристъпността, студенината, ироничната му затвореност, която, поради повече или по-малко сериозни причини, го засягаше или обиждаше, или уязвяваше суетността му, или нараняваше някакво действително чувство — един бог знае как тук стояха нещата! Когато човек говори за създадената сякаш само за флирт натура на Рудолф тъй, както би трябвало да говори за нея, много лесно може да се увлече и да каже някоя дума в повече. Но човек не би трябвало да казва и нещо по-малко и колкото се отнася до мене, тая натура, тия нейни прояви ми се представяха в светлината на някаква абсолютно наивна, детинска, бих казал, коварна демоничност, отблясъци от която струва ми се, че виждах понякога весело да играят в сините му, наистина много хубави очи.
С една дума, Швертфегер проявяваше голяма загриженост поради заболяването на Адриан. Много често се осведомяваше по телефона от госпожа Швайгещил за неговото състояние и предлагаше да го посети, стига такова едно посещение да не е тягостно и да е в състояние да разведри болния. И той дошъл наскоро по време на едно подобрение в състоянието на Адриан от няколко дни, проявил подкупваща радост по повод на срещата, два пъти се обърнал на „ти“ в началото на посещението си към него и едва на третия път, тъй като Адриан не се поддал на това, се поправил, като се задоволил само с обръщение по име, но вече с „вие“. Донякъде за утеха и сякаш за опит и Адриан се обърнал веднъж към него по име, впрочем не с интимно умалителната, общовъзприета за Швертфегер форма, а с пълната, значи, с „Рудолф“, но веднага се отказал от това. Впрочем той го поздравил за хубавите успехи, които цигуларят бе напоследък пожънал. Швертфегер беше изнесъл в Нюрнберг самостоятелен концерт и с отличното си изпълнение на сюитата в ми-мажор от Бах (само за цигулка) беше възбудил вниманието на публиката и печата. Последица от това беше излизането му като солист на един мюнхенски концерт на академията в „Одеон“, където на всички се бе извънредно харесала чистата му, сладостна и технически съвършена интерпретация на Тартини. С малкия му тон хората се бяха примирили. Той компенсираше това с музикалните си (а също и лични) качества. Неговото издигане на поста концертмайстор в Цапфенщьосеровия оркестър, от който пост предшественикът му се оттегляше, за да се отдаде изключително на преподавателска дейност, можеше да се счита вече за свършен факт въпреки младостта на Руди, а при това той изглеждаше още по-млад, отколкото беше в действителност, по-млад — макар да звучи странно това, — отколкото го знаех дори в началото на нашето запознанство.