Във всеки случай нашата домакиня, родена фон Плаузиг, трябваше да се откаже от някои неща и почти напълно да пожертвува идеала си да съчетае наследственото благородство с изкуството. За старите времена напомняше само присъствието на няколко бивши дворцови дами, които говореха френски с Жанета Шойрл. Иначе до звездите на театъра се виждаха тук-там по някой народен представител от католишко-народната партия, дори един именит социалдемократически парламентарист и няколко значителни, даже висши функционери на новата държава, между които се срещаха все още хора от род, като господин фон Щенгел например, един напълно дружелюбен и готов на всичко човек — но също й някои активно враждебни на либералната република елементи, чието намерение да отмъстят за немския позор и съзнанието, че представляват бъдещия свят, бе недвусмислено изписано на дръзките им чела.
И ето какво излезе: един наблюдател би видял мене повече време заедно с Мари Годо и добрата й леля, отколкото Адриан, който беше дошъл без съмнение тук заради нея и още с идването си с видима радост я бе поздравил, но след това разговаряше главно със своята мила Жанета и със социалдемократическия депутат — един сериозен и вещ почитател на Бах. Моят съсредоточен интерес към девойката, съвсем независимо от нейната привлекателност, е разбираем за всеки след всичко, което ми беше доверил Адриан. Също и Руди Швертфегер беше с нас. Леля Изабо бе очарована пак да го види. Както и в Цюрих той често я караше да се смее — а Мари да се усмихва, — но това не попречи на спокойния ни разговор, който се въртеше около парижките и мюнхенските артистични събития и бегло засегна европейската политика и немско-френските отношения. Съвсем накрая, вече сбогувайки се, в него взе участие на крак за няколко мига и Адриан. Той трябваше все да бърза за влака си в единадесет часа за Валдсхут. Неговото участие в соарето не беше траяло повече от час и половина. Ние, другите, останахме малко по-дълго.
Това беше, както вече казах, в събота вечерта. Няколко дни по-късно, в четвъртък, той ми се обади по телефона.
XL
Бил ме повикал на телефона, за да ме помоли, както сам каза, за една услуга. (Гласът му беше глух, малко монотонен, което даваше основание да се предполага, че го боли глава.) Имал чувството, каза той, че на дамите от пансиона „Гизела“ трябва да се покажат някои от забележителностите на Мюнхен. Нямало да бъде зле да им се предложи един излет в околността, за което хубавото зимно време било много благоприятно. Тази идея не била негова, а на Швертфегер. Но той я бил възприел и обмислил. Могло да се отиде до Фюсен и Ной-Шванщайн. Но може би щяло да бъде още по-добре, ако се замине за Оберамергау и оттам вече се предприеме пътуване с шейни до манастира „Еттал“, който той лично много обичал — като по пътя се мине през замъка Линдерхоф, все пак една рядкост, заслужаваща да се види. Какво е моето мнение.
Отговорих, че самата идея и „Еттал“ като цел на излета са превъзходни.
— Естествено ще дойдете и вие — продължи той, — ти и жена ти. Ще го направим някоя събота, доколкото зная, съботен ден ти нямаш часове този семестър. Да кажем, не тая, а идната събота, в случай, че времето не омекне много. Съобщих вече за това и на Шилдкнап. Той страшно обича такива неща и ще се завърже със ските си за шейната.
Намерих всичко това за чудесно.
А сега ме молел да разбера следното, продължи той. Както казал, планът изхождал първоначално от Швертфегер, но аз съм трябвало да разбера, че неговото, Адриановото, желание било дамите от пансиона „Гизела“ да не добиват това впечатление. Той не би желал Рудолф да ги покани, а държал сам да направи това, макар и не съвсем лично. Дали не съм щял да бъда така добър да се нагърбя с изпълнението на тая задача — а именно да посетя преди следното си идване в Пфайферинг, значи, вдругиден, дамите и до известна степен като негов пратеник, макар само намеквайки за това, да им предам поканата?
— Много ще ме задължиш с тази твоя приятелска услуга — завърши той със странна неестественост.
Готвех се да му задам някои въпроси, но ги потиснах и направо му обещах да постъпя според желанието му, като го уверих, че заради него и заради всички нас извънредно се радвам на излета, И това наистина беше така. Сериозно се бях вече запитвал как могат да бъдат подтикнати и тласнати към развитие намеренията му в които ме бе посветил. Не ми се струваше много разумно да се предоставя на случая една нова среща с избраницата на сърцето му: Обстоятелствата не предлагаха големи възможности за това. Тук имаше нужда от действена помощ, от инициатива и ето, тя беше налице. Наистина ли Швертфегер бе инициаторът — или Адриан я приписваше на него от срам заради ролята си на влюбен, който, противно на природата си и своето настроение в живота, изведнъж се замисля вече за компании и разходки с шейни? Действително всичко това изглеждаше и на мене толкова под неговото достойнство, че искрено желаех да е казал истината, когато приписваше идеята за излета на цигуларя, при което все пак не можех да потисна у себе си напълно въпроса, какъв интерес можеше да има този противоестествен платоник от подобен излет.