Така стоели работите, когато един ден бъчварят се запътил заедно с още неколцина веселяци другари за Констанц, където имало събор. Там те прекарали така весело деня, че вечерта вече съвсем побуяли и решили да отидат в някакъв вертеп при жени. На Кдьопфгайсел това не му харесало много и той отказал да върви с тях. Но приятелите почнали да му се смеят, да го наричат срамежливец, да подхвърлят засягащи достойнството му подигравателни предположения, че той може би в края на краищата не е нещо в ред и по тая част не го бива. Това вече той не понесъл и тъй като не бил по-малко пийнал от другите, отстъпил на увещанията, рекъл: „Охо, ще ме видите вие мене“ — и се запътил с цялата компания към хубавиците.
Но тук той така се посрамил, че просто не знаел къде да погледне. Защото против всяко очакване той се оказал съвсем не в ред и претърпял пълна несполука при хубостницата, една унгарка, което нещо страшно го разгневило, но същевременно и уплашило. А никаквицата не само че му се присмяла, но и поклатила усъмнено глава и рекла, че тая работа не е съвсем чиста: щом такъв як момък като него изведнъж не може да направи нищо, той сигурно ще е жертва на дявола, сигурно му е направена магия и надърдорила още сума неща. Кльопфгайсел щедро й заплатил, за да не го изложи пред приятелите му, и се върнал съкрушен у дома си.
Тук той си нагласил колкото е възможно по-скоро, макар и не без страх, среща със своята Барбел и докато звънарят биел камбаните, те двамата прекарали един крайно сполучлив час. По този начин честта му на млад мъж била спасена и той можел да бъде само доволен. Щом вън от първата и единствената никоя друга нямала значение за него, защо да е нужно то изобщо да има значение, освен само при нея? Но в душата му все пак останало след оная несполука някакво безпокойство и мисълта да се изпита, да изиграе, макар веднъж и никога вече един номер на своята мила, не му давала мир. Затова започнал тайно да търси случай да се подложи на изпитание — да подложи себе си, а също и нея, защото не можел той да таи недоверие по отношение на себе си, без то да се отрази като леко, макар и едва доловимо, но все пак тревожно подозрение и спрямо тази, която така бе овладяла душата му.
И ето че веднъж му се случило да слезе в зимника на един винар, на някакъв болнав дебеланко, за да притегне разхлабилите се обръчи на две бъчви, а жената на винаря, още доста свежа женичка, слязла с него да го погледа как работи. Там тя помилвала яките мишци на ръката му, долепила до нея за сравнение и своята и взела толкова да го закача, че просто невъзможно било да й откаже това, което плътта му, въпреки пълната готовност на духа, била съвсем възпрепятствувана да извърши и тъй, наложило се да й каже, че сега не му е до това, че бърза, пък и мъжът й сигурно веднага ще слезе в зимника — и скоро-скоро си плюл на петите, изпратен от подигравателния смях на горчиво разочарованата стопанка, на която той задлъжнял в това, в което никой як момък не би останал длъжен.
Той бил дълбоко уязвен, разколебан в себе си, и не само в себе си, защото подозрението, което след първата несполука се бе загнездило в душата му, сега го овладяло напълно: той е жертва на дявола, в това нямало вече съмнение. И тъй като се отнасяло до спасението на една клета душа, а и до честта на неговата мъжка сила, той отишъл при попа и през решетката му изрекъл в ухото всичко: как с него си играе някаква нечиста сила, как той не е в състояние и нещо му пречи, освен при една-единствена и от какво ли може да е това, и дали религията не би могла да му окаже майчинската си помощ в тая несрета.
А все по това време, поради подстрекателствата на лукавия и за поругание на славата божия, по тия места се била широко разпространила язвата на магьосничеството със съответните му поразии, грехове и пороци и затова на пастирите на душите човешки било строго вменено в дълг зорко да бдят над своето паство. Попът, на когото този вид напаст, лишаваща мъжете от най-добрата им сила, била твърде добре известна, се отнесъл с изповедта на Кльопфгайсел до по-висши инстанции, щерката на звънаря била задържана, разпитана и тя чистосърдечно признала, че от страх да не би възлюбленият да й изневери и да й го отмъкнат някъде, преди той да стане пред бога и хората неин съпруг, взела от някаква си бабичка, баняджийка по занаят, едно специално средство — някаква мас, приготвена, както разправяли, от тлъстината на некръстено умряло детенце с тази мас, за да си осигури навеки привързаността на своя Хайнц, тя начертала на гърба му през време на прегръдките им определена фигура. Подложили тогава на разпит и баняджийката, но тя най-упорито отричала всичко. Наложило се да я предадат на светските власти, за да се приложат при разпита средства, които не подобават на църквата, и след известен натиск излязло наяве това, което трябвало и да се очаква, а именно, че старата действително се била сговорила с дявола, който й се явил под образа на монах с кози крака и я предумал да се отрече с най-ужасни хули от трите лица на бога и от християнската вяра, срещу което я снабдил с рецепти за приготвяне не само на тая любовна мас, но и на други скверни панацеи, между тях и на една мас с магически свойства: всеки дървен предмет, намазан с нея, мигновено се издигал във въздуха заедно с адепта. Подробностите, с които сатаната подпечатал договора си със старата, се разкривали при по-нататъшния натиск откъслечно и били наистина ужасни.