За само косвено съблазнената всичко зависело сега от това, до каква степен вземането и използуването на греховния препарат е изложило на опасност спасението на душата й. За нещастие на младото момиче старата дала показания, че демонът й бил възложил да привлече голям брой прозелити, защото за всяка душа, която тя му приведе, като я съблазни да използува сатанинските му дарове, той й обещал да я направи малко по-нечувствителна спрямо вечния огън, така че при усърдна работа в набирането на нови жертви тя щяла да получи нещо като азбестова броня срещу пламъците на ада. За Барбел това било фатално. Необходимостта да се спаси душата й от вечна погибел, да бъде тя изтръгната от ноктите на дявола, като се пожертвува тялото, била очевидна. И тъй като било вече крайно наложително да бъде спряна с някой назидателен пример все по-разпространяващата се поквара, двете вещици, старата и младата, били завързани на градския площад за два съседни кола и изгорени. Хайнц Кльопфгайсел, жертвата на магията, стоял със смъкната шапка сред зяпащата тълпа и мърморел молитви. Прегракналите до неузнаваемост, задушавани от дима писъци на неговата любима му изглеждали като крясъка на демона, който с отвратително грачене излизал от нея. От този час причиненото му от магията обидно ограничение било премахнато и преди още неговата любима да се била превърнала във въглен, греховно отнетата му свобода да разполага със своята мъжественост напълно му се възвърнала.
Никога не можах да забравя тази възмутителна история, тъй характерна за духа на Шлепфусовите лекции, нито напълно да се успокоя след нея. По онова време между нас, между Адриан и мене, а също и на разискванията в кръжеца на Винфрид ставаше много пъти дума за нея, но както у него, винаги въздържан и мълчалив, когато се отнасяше до преподавателите му и преподаваната от тях материя, така и у неговите състуденти аз не успях да възбудя онова негодувание, което да отговаря донякъде на моя гняв, предизвикан от този анекдот и особено от самия Кльопфгайсел. Аз и сега кипя при мисълта за него и го наричам в пълния смисъл на думата невероятно говедо. Защо му е трябвало на този дръвник да се оплаква? Защо е било нужно да върши това с други жени, щом е имал единствената, която е обичал, и то, изглежда, тъй много, че това го правело студен и „безсилен“ по отношение на другите? Какво значение е могло да има тук „безсилието“, щом той при своята единствена е обладавал пълната сила на любовта? Любовта е без съмнение един вид благороден подбор в половия живот и ако приемем, че не е много естествено отсъствието на мъжка сила при липсата на любов, вече напълно естествено е при наличието на любов към една жена мъжът да се окаже „безсилен“ към всяка друга. Наистина Барбел е била привързала и „ограничила“ своя Хайнц, но не с дяволската мас, а със своята женствена прелест и воля да го притежава, с която го е задържала и закриляла от други съблазни. Че тази закрила, произтичаща от нейната сила, от нейното влияние над природата на момъка, се е укрепвала психически и от вълшебната мас, от вярата на момичето в нея — това съм готов да приема, при все че много по-правилно и по-просто ми се струва да се погледне на цялата работа от неговата страна и да се търси причината за задръжката, която така глупаво го смутила, в душевното състояние, предизвикано от неговата любов. Но и с това гледище се признава известна естествена чудотворна сила на душата, на способността й да определя и видоизменя физическите свойства на организма и тази именно магическа, така да се каже, страна на случая беше особено изтъквана, разбира се, и от Шлепфус в неговите коментари по историята на Кльопфгайсел.