Той седеше на писалището си, едно старомодно бюро с шкафче и ролетка отгоре, и пишеше ноти.
— Здравей — каза той, без да ме погледне. — Ей сега ще поговорим — и продължи още няколко минути да пише, като предостави на мене да реша дали да остана прав, или да седна. Това не трябва криво да се разбира, както не го разбирах криво и аз. То беше по-скоро доказателство за отдавна изпитаната ни дружба, за близостта ни, която съвсем не можеше да бъде повлияна от едногодишната ни раздяла. Беше просто като че ли се бяхме разделили вчера. При все това аз се почувствувах малко нещо излъган в очакванията си и обезсърчен, но и развеселен същевременно, така, както своеобразността развеселява. Отдавна се бях настанил на едно от тапицираните с вълнен плат, без облегалки за ръцете кресла до масата с книги, когато той завинти автоматичната си писалка и дойде при мене, без и сега да ме погледне както трябва.
— Идваш тъкмо навреме — рече той и се настани от другата страна на масата. — Квартетът Шафгош ще свири опус 132 тази вечер. Ще дойдеш с мене, нали?
Разбрах, че говори за Бетховеновото късно произведение „Щрайхквартет в ла-минор“.
— Щом вече съм тук — отговорих, — ще дойда. Няма да е зле да чуя още веднъж лидийската част, „Благодарствената песен на един оздравяващ“.
— „При всеки пир суша таз чаша. В очи ми сълзите блестят!“ — каза той и заговори за църковните напеви и за Птоломеевата, „естествената“ тонална система, чиито шест различни строя чрез темперираното, тоест фалшиво настройване се свеждат до два, мажорен и минорен, а също и за модулационното превъзходство на правилната гама пред темперираната. Темперираната той наричаше компромис за домашна употреба, тъй както и темперираното пиано било изключително за домашна употреба, това било само едно примирие едва от сто и петдесет години насам, което успяло да принесе значителни плодове, о, твърде значителни, но не трябвало поради това да си въобразяваме, че е сключено за вечни времена. Той изрази задоволството си, че тъкмо един астроном и математик, Клавдий Птоломей, родом от Горен Египет и жител на Александрия, е съставил най-добрата гама — естествената или правилната. Това идело отново да докаже, каза той, родствеността между музиката и астрономията, както било вече доказано от Питагор в неговото космично учение за хармонията. Между другото заговори пак за квартета и за неговата трета част, за странната й атмосфера, за нейния сякаш лунен пейзаж и за необикновено трудното й изпълнение.
— Всъщност — продължи той — всеки един от четиримата изпълнители трябва да бъде един Паганини и да владее не само своята партия, но и партиите на останалите трима, иначе няма оправяне. Слава богу, на шафгошци може да се разчита. Днес вече могат да го свирят, но това е границата на изпълнителските възможности, а на времето си беше просто неизпълним. Безжалостното равнодушие на този голям художник по отношение на земната техника е за мене нещо крайно забавно. „Какво ме интересува вашата проклета цигулка!“ — рекъл той на един, който му се оплаквал.
Ние се засмяхме — и странното беше само, че не бяхме се изобщо поздравили.
— Впрочем — рече той — след това идва четвъртата част, несравнимият финал с кратката, подобна на марш интродукция и онзи горд, прекрасен речитатив на първата цигулка, с който по възможно най-подходящ начин се подготвя темата. Досадно е само — стига ти да не го наречеш отрадно, — че в музиката, поне в тази музика, има неща, за които в цялата езикова сфера не може да се намери и при най-доброто желание действително подходящ епитет или поне комбинация от епитети. Тия дни как ли не се мъчих — не може и не може да се намери адекватно определение за духа, осанката, жеста на тази тема. Защото в нея има много жест. Трагично смела? Упорита, въодушевена, размахът стигнал до благородно величие? Все не е то. А да се нарече „прекрасна“, е, разбира се, детинска капитулация. Човек стига накрая до простото предписание, до надписа: алегро апасионато и това е най-доброто.
Съгласих се с него. Може би, рекох, довечера ще ни хрумне още нещо.
— Ще трябва скоро да се видиш с Кречмар — сети се той. — Къде живееш?
Казах, че за днес ще отида в някой хотел, а утре ще се поогледам вече за нещо по-подходящо.