— Джин с тоник, джин „Сапфир“. И нека чашата да не бъде пукната, ако обичате.
Младежът се нацупи и отмести поглед към мен.
— За вас, господине?
— Чай с лед.
— Добре.
Когато се отдалечи, Джуди каза:
— „Добле“. Много се радвам, че децата одобряват избора ти. — Засмя се твърде силно и ехидно. — Не зная защо предложих това място, с Боб вече никога не идваме. Извинявай, Алекс, в ужасно заядливо настроение съм, трябва ми време да дойда на себе си. Единственото хубаво нещо в шофирането от центъра дотук е, че ако по пътя не ти се случи нещо изнервящо, имаш предостатъчно време да се освободиш от стреса.
— Напрегнат ден в съда? — попитах.
— Нима някога е леко и спокойно? Не, нищо необичайно, както винаги парад на хора с неразрешими проблеми. Когато външно нещата изглеждат относително спокойни, за мен няма проблем. Но днес… — Заигра с диамантения пръстен на лявата си ръка. Голям, кръгъл солитер, инкрустиран в платина. На дясната й ръка се редуваха жълти диаманти и сапфири. — Все още не мога да повярвам, че това, което се случва с Ричард, е истина. Успя ли да се срещнеш с Ерик и Стейси, след като го отведоха?
— Видяхме се за кратко в участъка, но нямах възможност да поговоря с тях. Адвокатът на Ричард, Джоузеф Сейфър, ми се обади тази сутрин и ми каза, че очаква да го освободят днес и че Ричард ще ми позвъни, за да разговаряме. Все още чакам.
Денят ми бе преминал в чакане и догадки. Сякаш се лутах в гора от хипотези. След като се върнах от библиотеката, отново прегледах папката на Фъско и не стигнах до никакви нови прозрения. Никакви вести от когото и да било. От два дни не бях тичал и прекарах дълго време в планината, но се върнах у дома все още напрегнат. Правих коремни преси, взех душ и пих доста вода.
В шест часа, въпреки уговорката за вечеря с Джуди, стоплих две пържоли и препекох две индиански питки. С Робин хапнахме и реших в заведението да поръчам само салата. Лека и здравословна храна, каква добра представа щях да създам за начина си на живот.
Донесоха напитките ни. Джуди повдигна чашата си, огледа съдържанието й и отпи глътка.
— Джо Сейфър е същински принц. Не говоря саркастично. Идеалният съдебен защитник: благо държане, съчетано с непоколебимостта на психопат. Ако изпадна в беда, бих избрала точно него да ме представлява. — Сините й очи се премрежиха за миг. След още малко джин сякаш се проясниха. — А — каза тя, — това ми трябваше! Явно не поглъщам достатъчно отрова.
— Станала си твърде благоразумна?
— Твърде много внимавам с теглото си.
— Ти?
— Когато бях на шестнадесет години, тежах близо сто килограма. В гимназията бях противно кюфте. От две крачки се запъхтявах. — Нова глътка. — Мисля, че затова изпитвах съчувствие към Джоан… донякъде.
— Донякъде? — попитах.
— Само до известна степен. — Гневно пламъче в очите. — Да кажем, че състоянието, до което стигна, беше нещо непонятно за мен.
— Трудно е човек да си представи, че някой може да преяде до смърт.
— О — въздъхна Джуди, — Джоан беше пълна с изненади.
— Например?
Отново израз на гняв.
— Точно това. За разлика от мен, тя по наследство си беше слаба.
Гласът й издаде злоба и реших да тръгна по заобиколен път, като същевременно проявя личен интерес.
— Как успя да отслабнеш? — попитах аз.
— По старомодния начин: чрез лишение. Самодисциплината се е превърнала в мой стил, Алекс. — Прокара пръст по ръба на чашата. — Няма друг начин, нали?
— Самодисциплина?
— Борба със самата себе си. На повечето хора им липсва воля. Затова се харчат безброй пари за така наречената война срещу наркотиците, непрекъснато се говори за вредата от пушенето и консумирането на твърде много мазнини, но няма никакъв напредък. Хората не престават да се дрогират. Търсят утеха там, където могат да я получат. — За пореден път смях. — Страхотни приказки от устата на съдия, а? Както и да е, просто се грижа за себе си. От здравословна гледна точка, не от суетност. Правя всичко възможно семейството ми да бъде здраво.
— Момичетата ти са спортистки, нали?
— Какво те кара да мислиш така?
— Спомням си снимките в офиса ти… игра на открито.
— Господи, каква памет! — отбеляза тя. — Да, Али и Беки обичат гребането и ските и сега и двете са стройни. Но имат склонност към напълняване. Скапан ген: и двамата с Боб сме били закръглени деца. Държа ги строго. Сега, откакто откриха момчетата, е по-лесно. — Облегна се назад. — И двете си имат приятели, слава богу. Навярно ти се струва ужасно. Майка перфекционистка.