— За кое?
— Че всичко е било на емоционална почва.
— Аз не съм лекар, Алекс. Не можах да си обясня какво е подтикнало Джоан да постъпи така със себе си.
Отново хвърли поглед към щастливите двойки наблизо.
— Що се отнася до Ерик и Стейси…
— Ерик и Стейси ще превъзмогнат преживяното и ще продължат напред, нали? Затова я изпратих при теб.
Второто й питие бе донесено. Разказахме си по няколко случки от съда и изслушах тирадата й за общинската политика и неспособността на областния прокурор да осигури плащането на детските издръжки. Това ми даде възможност да премина отново към желаната тема.
— Никой не успя да хване и Мейт.
Джуди разбърка джина си и кимна.
— Не съм сигурен дали Мейт е бил доволен от това — споделих. — Не са му дали възможност да се прави на герой.
— Да, беше голям борец за права, а?
— Най-интересното, Джуди, е, че не си е приписал заслугата за смъртта на Джоан. Дори не се е опитал, за разлика от всички други случаи.
Бе задържала чашата си във въздуха и бавно я свали.
— Направил си подробно проучване?
— Полицията е предположила, че Мейт е помогнал на Джоан да се самоубие, но не е било потвърдено.
— Бих казала, че предположенията им са напълно основателни, Алекс. Тялото й е било пълно с химикалите, които е използвал Мейт.
Сервираха салатите ни. Голяма чиния с нещо, което приличаше на прясно окосена трева. В моята имаше кашу. Стомахът ми все още бе пълен от пържолата и нищо не можеше да събуди апетита ми. Зачоплих листата, а Джуди посегна да набоде миниатюрен домат, но той се изплъзна изпод вилицата й. За част от секундата изражението й издаде гняв. Разговорът за Дос се оказа мъчение за нея.
Загреба хапка маруля.
— Дори ако Ричард е проявил глупостта да даде пари на онзи негодник и той се е отметнал, надявам се да не е опитал отново. След като разговаряхме, поразпитах този-онзи. Засега няма други подозрения, освен опит за подстрекаване към убийство. Ти чу ли нещо друго?
— Не — отвърнах.
— Страстта, Алекс, кара хората да вършат щури неща.
— Ричард е изпитвал страст към Джоан?
— Предполагам.
Повдигна ръкава си и погледна дамския си часовник „Ролекс“.
— Къде е хронометърът? — пошегувах се аз.
Джуди се усмихна.
— Съжалявам, Алекс. Много съм уморена. Освен това и аз не съм гладна. Има ли нещо друго?
— Искам да узная повече за Ерик.
— Както ти казах още при първия ни разговор, той е гений, перфекционист. Властна натура.
— Стейси каза, че е излизал с Али.
Кратко мълчание.
— Да, излизаха заедно. Преди година. Али каза, че бил малко особен. Опитвал се да я командва, затова го заряза.
Стейси бе казала, че брат й е скъсал с приятелката си. Тийнейджърска сапунена опера. Нима имаше значение?
— Явно се е метнал на Ричард — отбелязах.
— Изцяло прилича на него. Като ходеща ядрена бомба.
— А Стейси?
— Ти си неин терапевт. Какво мислиш?
— Не беше ли близка с Джоан?
— Защо питаш?
— Защото Ерик е бил край леглото на Джоан през последните й дни.
Джуди побутна чинията си.
— Алекс, мисля, че си останал с погрешно впечатление за отношенията между нас и семейство Дос. Бяхме съседи, приятели и партньори на тенис. Но през повечето време те пазеха проблемите си в тайна, а ние живеехме своя собствен живот. Ричард казал на Боб, че Стейси изглежда разсеяна. При редките ни срещи ми се струваше малко потисната и я изпратих при теб. Това е всичко. Не мога да поема по-голяма отговорност. Съжалявам, че не съм в състояние да помогна повече, но няма какво друго да ти кажа.
Стана, с гневна походка отиде при сервитьора ни, който разговаряше със свой колега, постоя там няколко секунди и му каза нещо, което го накара светкавично да се размърда. Тя се върна да допие питието си на крак.
— Сополанко. Чакам го, за да поискам сметката, а той обсъжда поредното си прослушване.
Обектът на гнева й не посмя да я погледне, когато дотича, сложи сметката на масата и побърза да изчезне. Джуди посегна към листа, но аз я изпреварих.
— Какво е това? — попита тя. — Опит за подкуп на съдия?
— Благодарност за отделеното време — отвърнах аз.
— Само това мога да ти дам — каза Джуди. — Време. Жар, но без да хвърля светлина.