Сподавено ридание го накара да затрепери. Хвърли се на дивана, сякаш болката го тласна натам като невидима сила, а съдбата го повали с един удар.
— По дяволите! — прошепна той.
След миг загуби битката и сълзите бликнаха като порой. Размаха юмруци във въздуха и яростно ги стовари върху коленете, гърдите и раменете си. Потърка очи с кокалчетата на пръстите си. Скри лицето си от мен.
— В Ланкастър, мамка му! Този път е изминала пътя до там! Господи! Мили боже!
Притисна глава между коленете си, сякаш щеше да повърне, но позата не му помогна да се успокои и стана, изтича до остъклените врати и с гръб към мен зарида тихо, загледан в плувния басейн, градината или далечния океан.
— Явно истински ме е мразила — промълви той.
— Защо да те мрази, Ричард?
— Защото не й простих.
— Какво е сторила?
— Не, стига толкова разголване, нека запазя поне кожата на гърба си. Няма да те уча как да вършиш работата си. Само помогни на децата ми. Моля те!
— Разбира се — обещах аз.
27.
От горния етаж отново се чуха стъпки. След няколко секунди Джо Сейфър почука на касата на вратата. Ричард все още се взираше навън. Обърна се.
— Всичко наред ли е? — попита адвокатът.
— Джо, капнал съм, мисля да подремна. — Дотътри се до дивана, свали обувките си, сложи ги плътно една до друга и се изтегна.
— Защо не отидеш горе в спалнята си?
— Не, ще полежа тук. Това е кътчето ми за отдих.
Взе дистанционното и пусна канала „Дом и градина“. Мъж с карирана риза и широк колан с инструменти майстореше палисандрова етажерка. Стараеше се да изглежда лесно като детска игра, както във всички подобни предавания.
След няколко секунди Ричард вече спеше дълбоко.
— Готов ли сте за децата? — попита ме Сейфър.
— Да.
Тръгнах след него нагоре по стълбите в дъното на коридора и мислено се опитах да сглобя парчетата.
Вина, изкупление. „Не й простих.“
Джоан бе сторила грях, може би точно такъв, какъвто предполагах: извънбрачна връзка.
Ерик бе близък с баща си и бе застанал на негова страна. Нима бе възможно прегрешението на Джоан да е накарало сина й да я презира? Дали бе прекарвал часове наред край нея от обич, или от омраза? Може би това обясняваше защо я е снимал. За да документира падението й, нейното наказание, а после да предаде снимките на Ричард.
Такава ненавист от дете към собствената му майка бе невъобразима, но Ерик бе избухлив и импулсивен по наследство. Дали едва сега, месеци по-късно бе осъзнал какво е извършил и се разкайваше?
Преди малко Ричард бе признал, че е платил на Куентин Гоуд да убие Доктор Смърт.
„Постарай се да има много кръв…“ Тежко на онази, която дръзне да изневери на мъж като него. При властния характер на Ричард, как би могла да очаква от него нещо друго, освен отхвърляне и наказание?
Опит за убийство с цел да сложи край… ако Мейт не бе помогнал на Джоан да умре, това бе нелепа грешка.
Ако не той, кой?
Може би го бе извършила сама? Като микробиолог, Джоан бе имала достъп до смъртоносни химикали и лесно би могла да си направи инжекция. Но имайки предвид физическото й състояние, не можех да си я представя зад волана до Ланкастър.
„Истински ме е мразила.“ Вече имах обяснение защо е умряла в мотел „Хепи Трейлс“.
Възможно бе Мейт наистина да е бил там, след като се е съгласил да се върне към наетите стаи, за да уважи желанието й. Същото се отнасяше и за липсата на публично изявление. Може би Джоан бе помолила за дискретност. Заради децата? Не, не виждах смисъл. Ако бе искала да предпази Ерик, защо бе избрала толкова подозрително самоубийство?
Защо не бе сложила край на живота си по друг начин?
Едно изглеждаше ясно: че връзката между господин и госпожа Дос се е разпаднала. Съпругата бе съгрешила, а съпругът бе отказал да й прости.
Джоан не е могла да понесе гнева на Ричард и се е намразила до такава степен, че да се самоунищожи.
Но не си бе отишла, без да нанесе удар.
Бе взела нещата под контрол през последния ден от живота си и тайно се бе свързала с Мейт или някой друг. Бе завършила живота си така, както сама бе избрала.
Ланкастър. Последен израз на ненавист към Ричард.
Познавала е характера на съпруга си и е очаквала да се опита да прехвърли вината върху чужди плещи, но труп в евтин мотел е бил нещо, което винаги да тежи на съвестта му.