Вратите на другите спални бяха затворени. Сейфър подмина първата и почука на втората. Не получи отговор, но леко я открехна, а след това я отвори по-широко. Неприятната миризма се усили.
Избледнели сини тапети с миниатюрни шарки на атлети в бойни пози. На отсрещната стена лозунг, гласящ: „Добре дошли сред уюта на хаоса“. На другите две стени плакати, най-вече от концерти на „Пърл Джем“, „Търд Ай Блайнд“, „Евърклиър“ и „Беърнейкид Лейдис“. Карикатура на Айнщайн със смъкнати панталони, провиснали гениталии и смутено изражение. Посвещение: „Кой шибаняк твърди, че ти си най-умният?“.
Академични грамоти, закачени накриво. „Национална стипендия за изявени таланти“, награда „Банк ъв Америка“, грамота за отличен успех, „Награда за научни постижения“, напечатано слово по случай завършването на випуска. Два прозореца с пердета, врати за душкабина и вграден гардероб и хромово-стъклена витрина, пълна с книги, тетрадки, папки, хвърчащи листове и евтина гипсова статуетка на бик. На горния рафт — колекция от златисти пластмасови човечета, трофеи от спортни състезания.
Двойно легло с измачкани чаршафи, наполовина смъкнати от матрака. Зад спалнята — стереоуредба, компютри и принтери. По пода — мръсно бельо, ризи, джинси, чорапи и чифт изпоцапани маратонки. Празна синя раница от промазан плат, опаковки от храна, бутилки от „Снапълс“ и смачкани кутии „Сърдж“.
Ерик бе седнал до таблата откъм възглавницата, а Стейси откъм краката. Бе облечена с жълта тениска и бял клин. Той бе с черни джинси и черен памучен пуловер. Какъвто бащата…
И двамата бяха боси и със зачервени очи.
Ерик с настървение чоплеше ноктите си.
— Започва се — каза той.
— Синко — опита се да го успокои Сейфър.
Ерик оголи зъби.
— Да, „татенце“?
Стейси потръпна и притисна ръце към гърдите си. От пръстите й стърчаха възпалени кожички. Косите й бяха разпуснати, в безпорядък като на баща й.
— Доктор Делауер бе така любезен да дойде по това време — каза Сейфър. — Баща ви държи да поговорите с него.
— Приказки, приказки — промърмори Ерик. — Сладки приказки.
Стейси отново потръпна. Осмели се да ме погледне за миг, но уплашено сведе очи.
— Ерик — продължи Сейфър, — моля те да проявиш уважение. От свое име и от името на баща ти.
— Как е татко? — попита Стейси. — Къде е? Какво прави?
— Почива си долу, скъпа.
— Иска ли да хапне нещо?
— Не, добре е, скъпа — увери я адвокатът. — Преди малко му направих сандвич.
— С кашер ли беше? — попита Ерик.
В задушната стая настъпи тишина. Сейфър поглади брадата си и се усмихна с тъга.
— Хубав маринован кашер — каза Ерик. — Голямо парче телешко от буркан…
— Престани, Ерик — упрекна го Стейси.
— Топка говежди…
— Стига, Ерик!
— Стига какво? Какво правя, по дяволите!
— Знаеш какво. Държиш се отвратително!
Размениха гневни погледи. Стейси първа извърна глава.
Махна с ръка, обърна гръб на Ерик и се изправи.
— Съжалявам, доктор Делауер, точно сега не мога да разговарям нито с вас, нито с когото и да било. Ако имам нужда от помощта ви, ще се обадя. Обещавам, господин Сейфър.
— Сейфър — изръмжа Ерик. — Татко подписва тлъсти чекове на негово име, но едва ли ще защити някого от нас.
— Толкова си… — изкрещя сестра му.
— Какъв съм?
Отново нехайно махване с ръка. Тя тръгна към вратата.
— А, умнице, какъв съм? — повтори Ерик.
Тя не забави крачката си.
— Добре, върви, но не си въобразявай, че ще се измъкнеш — извика брат й след нея. — Човек не може да се избави от беда, ако не си помогне сам.
Тези думи я накараха да спре. Цялото й тяло потрепери. Намръщи се, а в ъгълчетата на устните й се образува пяна. Рязко се завъртя, сви малките си ръце в юмруци и се втурна към него. За миг помислих, че ще го нападне. Лицето й бе зачервено. Руменината на семейство Дос.
— Ти! — каза тя. — Ти си… зъл.
Побягна навън. Последвах я и успях да я настигна до вратата на последната спалня.
— Не! Моля ви! Зная, че искате да помогнете, но…
— Стейси…