Никой не проговори. Сейфър погледна съсипаните витрини и поклати глава.
— Съжалявам — обърна се той към мен. — Боли ли ви?
— Ще се оправя.
— Ерик — промълви Ричард с умоляващ тон. — Защо? Какво съм ти сторил?
Момчето погледна Сейфър, сякаш очакваше разрешение да заговори. Адвокатът изрече същия въпрос:
— Наистина, защо, Ерик?
Ерик се обърна с лице към баща си и промърмори нещо.
— Какво? — попита Ричард.
— Извинявай.
— Извинявай — повтори Ричард като ехо. — Това ли е?
По-силно мърморене.
— Говори ясно, за бога! — настоя Ричард. — Какво, по дяволите, те накара да…
Поклати глава и не довърши.
— Извинявай, татко! — каза Ерик. — Извинявай, извинявай, извинявай.
— Защо, Ерик?
Ерик зарида. Ричард се приближи да го утеши, но размисли и отново се отпусна на пода.
— Защо, сине? — попита той още веднъж.
— Прошка — промълви Ерик. — Само това е нужно.
Ричард пребледня. Лицето му застина и сякаш доби зеленикав оттенък. Вдигна парче порцелан на зелени, сини и резедави шарки. Част от глава на кон.
— Господи! — каза нечий глас зад нас.
На прага на всекидневната стоеше Стейси. Ръцете й бяха отпуснати, а очите й сякаш щяха да изскочат.
Само преди няколко минути, когато бе казала, че трябва да открие свое място, си бях позволил да се почувствам доволен от себе си. Сега бе смешно да мисля, че съм постигнал победа, тя бе превърната в пух и прах като порцелановите миниатюри отпреди хиляда години.
— Не — прошепна Стейси.
— Какво, скъпа? — попита Сейфър. След като не получи отговор, настойчиво повтори: — Какво не?
Тя сякаш не го чу и се обърна към мен.
— Не — каза тя. — Не искам повече такива неща.
— Не е нужно да ги търпиш, скъпа — увери я Сейфър. — Сигурен ли сте, че не сте пострадали сериозно, докторе?
— Ще оживея.
— Ричард, тук ли е домашната помощница?
— Не — промърмори Ричард. — Свободна вечер.
— Стейси, донеси на доктора торбичка с лед, ако обичаш.
— Разбира се — отвърна тя и излезе.
Сейфър застана с лице срещу бащата и сина:
— Сега вие двамата ще разчистите този боклук, а аз ще помисля дали си струва да продължа да се занимавам с твоя случай, Ричард.
— Моля те! — каза Ричард.
— Почистете! — нареди адвокатът. — Свършете нещо полезно. Свършете нещо заедно.
Подкани ме да излезем от стаята и ме преведе през трапезарията до кухнята. Имаше бели шкафове и огромен плот от черен мрамор. Търговците на недвижими имоти наричат такива кухни „професионални“. Още нещо характерно за Ел Ей: луксът в един дом противоречи на твърденията, че всеки може да се чувства като у дома си в него.
Стейси увиваше кубчета лед в кърпичка.
— Само момент.
— Благодаря, скъпа — каза Сейфър, когато тя ми ги донесе.
Притиснах вързопчето към лицето си.
— Толкова съжалявам — каза Стейси.
— Няма нищо — отвърнах. — Наистина.
Тримата замълчахме и се заслушахме. През вратата на кухнята не долетя нито звук.
— Стейси, качи се в стаята си, ако обичаш — каза Сейфър. — Трябва да обсъдя нещо с доктора.
Тя не възрази.
— Поне една от тях изглежда нормална — отбеляза Сейфър. Побутна шапчицата си назад, свали сакото си, преметна го върху един стол и седна до масата. — Какво точно се случи там?
— Не мога да си обясня.
— Не че това ще промени общата ми стратегия за Ричард. Ще го избавя от непосредствената опасност, но момчето… Изглежда сериозно разстроено, нали?
— Силен гняв — казах аз. „Всеки би изпитвал същото, ако е помогнал на майка си да умре, а не може да го сподели с никого“, помислих си.
— Според вас представлява ли заплаха за себе си, или околните? Ако е така, мога да издействам задържане за седемдесет и два часа.
— Възможно е, но не искайте от мен да поема подобна отговорност. Потърсете друг.
Той потърка масата.
— Разбирам. Сблъсък на интереси.
Поредният.
— Като заговорихме на тази тема — продължи той, — нека бъдем наясно относно детектив Стърджис. Зная, че вече го обсъдихме, и не се чувствайте засегнат, но държа да се подсигурявам. Нищо от това, което видяхте тази вечер, не бива да се разчуе.