— Тя е доста напрегната — казах аз.
— Обвиняваш ли я? Защо? Да не би да е задействала някакви радари?
— Не, но разбрах какво означава крехка жена. Какво ти каза, докато разговаряхте насаме?
— Идеята да дойдат насам била на Пол. Той предложил да се разхождат преди работа. Пол изглежда издръжлив човек, би могъл да живее и в гората. Вероятно не са си гукали като влюбени гълъбчета, когато са намерили Мейт. Не вярвам това да се е отразило добре на връзката им.
— Убийството е афродизиак.
— За някои хора… Все пак ще добавя информацията за второто БМВ и ще предприема нещо… Да се надяваме, че когато поискам справка за собствениците на такива возила сред жителите на района и поговоря с тях, ще се натъкна на нещо. — Потърка ухото си, сякаш само мисълта за досадни телефонни разговори бе ужасяваща. — Едно по едно. Първо ще навестя помощниците си, за да видя докъде са стигнали със списъка на роднините. Ако имаш желание, можеш да направиш проучване за Мейт.
— Някакви конкретни теории, които искаш да проверя?
— Само главната: че някой го е мразел толкова, че да го накълца. Не непременно от медиите. Възможно е да изникне нещо от киберпространството.
— Убиецът е предпазлив. Защо би се издал?
— Вероятността е нищожна, но никога не се знае. Миналата година имахме случай с баща, изнасилил и убил петгодишната си дъщеря. Подозирахме го, но не можехме да се доберем до никакви доказателства. Половин година по-късно негодникът се похвалил на друг педофил в някакъв чат. Беше голям късмет, че узнахме за това. Един от помощниците ни, който засичаше чатовете на изнасилвачи на деца, забелязал познати подробности.
— Никога не си ми разказвал за този тип.
— Не искам да вгорчавам живота ти, Алекс. Обръщам се към теб само когато имам нужда от помощ.
— Разбира се — казах аз. — Ще направя каквото мога.
Майло ме потупа по рамото.
— Благодаря ти! Шефовете нямат интерес разследването да се проточва точно сега, когато се твърди, че престъпността е намаляла. Надяват се да спечелят повече обществено одобрение, преди да дойде време за финансиране, така че ако допринесеш за разкриването, може би дори ще ти издействам възнаграждение сравнително скоро.
Изплезих език и запъхтях като куче.
— Много мило от твоя страна, господарю.
— Хей — каза той, — полицията винаги се е отнасяла с уважение към теб.
— Като към кралска особа.
— Като стана дума за кралски особи… добрата стара Дъчес… Може би трябваше да разпитам първо нея. Не е зле да опитам.
4.
Спуснах се по Мълхоланд и се влях в движението на „Бевърли Глен“. Напоследък джаз станцията бе станала твърде новинарска и затова бях настроил радиото на KUSC. Звучеше спокойна, галеща слуха музика. Предположих, че е от Дебюси. Не ми се стори подходяща за тази сутрин. Изключих радиото и се замислих за начина, по който бе умрял Елдън Мейт.
Бях позвънил по телефона още след като узнах за случилото се.
Никакъв отговор. Сега идеята отново да опитам ми се струваше много по-лоша, отколкото преди седмица. Но как можех да продължа да работя с Майло, без да изясня нещата?
Докато ту я приемах, ту я отхвърлях, етическите противоречия у мен ставаха все по-мъчителни. Можех да намеря някои от отговорите в правилниците, но други не. За много неща в реалния живот няма установени правила.
Прибрах се у дома, обзет от нерешителност.
Къщата бе тиха и прохладна в сянката на боровете наоколо, дъбовият паркет блестеше, а белите стени имаха сребрист оттенък на светлината, идваща от изток. Робин ми бе оставила кафе и препечени филийки. От нея нямаше следа, както и от кучето, чието радостно посрещане бях очаквал. Сутрешният вестник бе оставен сгънат на плота в кухнята.
И двамата със Спайк бяха отзад в ателието. Тя бе получила няколко големи поръчки. Рано сутринта всеки от нас мислеше за своите грижи и не бяхме разговаряли много.
Налях си чаша кафе и отпих глътка. Тишината бе непоносима. По-рано къщата бе по-малка, по-тъмна и далеч не така уютна и функционална. Преди няколко години един психопат я бе изгорил до основи и се бе наложило да бъде построена отново. Всички харесваха новата повече, но понякога, когато бях сам, ми се струваше твърде голяма.
Бе изминало дълго време, откакто се преструвах на емоционално независим. Когато човек обича някого отдавна и свикне с присъствието му, то заема твърде важно място, за да бъде пренебрегвано. Знаех, че Робин ще прекъсне работата си, ако вляза при нея, но не бях в настроение за сладки приказки, така че, вместо да се отправя към пристройката, посегнах към телефона в кухнята, за да проверя съобщенията си. Проблемът с неотговореното обаждане се разреши от само себе си.