Отново раздвижи китки. Каишките изплющяха.
— Кой ви предписа тегретол?
— Сам си го предписах. У дома си имам достатъчно, но някакви самозвани лекари не ме пускат да си отида.
— Къде е домът ви?
— И да знаех, едва ли щяхте да го намерите.
— Каква доза вземате?
— Зависи — засмя се той. Венците му бяха подути, възпалени и гноясали около зъбите. — Триста милиграма в добри дни, повече, когато съм в лошо настроение… Внимавайте, защото точно сега имам такова лошо чувство. Познатите симптоми: сякаш съм в стъклена клетка, пред очите ми се въртят кръгове, нещо напира на тласъци, сърцето ми ще изскочи. След малко всичко това ще се отприщи и кой знае, може да се отскубна и да ви изям… Къде е бялата ви престилка, що за доктор сте впрочем?
— Психолог.
— Мамка му! Нямам полза от вас. Намерете някого, който може да ми напише рецепта. Или ме пуснете оттук. Аз съм жертвата, когато тази история стигне до пресата, всички ще съжалявате. Ако някой издател отпечата новината. Но това няма да стане, защото и те са замесени.
— В какво?
— В големия заговор за разголване на мозъка ми. — Усмивка. — Ха-ха! Глупости! Не съм параноик. Просто страдам от душевно разстройство.
— Кой ви нападна? — попитах отново.
— Мексиканци. Гангстери. Пънкари. Нелегални имигранти. Отрепки.
— Опитаха ли се да ви ограбят?
— Опитаха се и успяха. Вървя си по улицата, гледам си работата, а те спират с колата, слизат, пребиват ме и тършуват в джобовете ми.
— Какво ви взеха?
— Всичко, което имах. — Поклати глава. — Нямам полза от вас. Край на този разговор.
— Носехте ли оръжие? — попитах.
Той започна да си тананика.
— Пойнсетия е на три преки от жилището на баща ви.
Тананикането стана по-силно. Клепачите му затрептяха.
Дишането му се учести.
— Възнамерявате ли да отскочите дотам? — надвиках го аз. — Последния път, когато сте се опитали да влезете, госпожата от долния етаж ви е изгонила. Колко пъти сте се промъквали вътре?
Рязко се изви към мен.
— Ще отхапя носа ти. Око за око, както си отмъсти онзи твой колега… Лектър. Не, той беше психиатър. Страхотен филм. Гледах го и после седмици наред ядох фасул.
— Вие ли убихте баща си? — попитах.
— Разбира се — отвърна Салсидо. — Освен това отхапах носа му и го изядох с гарнитура от боб… и някакво вино… мисля, че „Шабле“. Намери ми от шибания тегретол.
— Ще видя какво мога да направя — обещах.
— Не ме лъжи, докторче.
— Ще направя каквото мога.
— Не, нищо няма да направиш.
Оставих го, върнах се при сестрата и позвъних на пейджъра на лекаря, написал последната бележка. Беше жена на име Грийнбаум, специализантка първа година. Това означаваше, че има едва няколко месеца стаж. Обади се от областната болница и каза, че ще се върне в Холивуд едва на следващия ден. Обясних защо съм бил при Салсидо и я попитах за лечението му.
— Да — отвърна тя, — твърди, че трябвало да „поддържа вътрешна стабилност“. И пред мен запя същата песен. Чакам да се свържа с лекуващия му лекар.
— В момента е на самолечение за агресивност и емоционални изблици. Щом вече е на тегретол, значи е преминал фазите на литий и невролептик. Може би в затвора.
— Може би, но не се добрахме до нищо, подобно на клинична история. Тегретол — добре, но съществува риск от странични ефекти. Трябват ми изследвания на кръв.
— Успяхте ли да поговорите с него?
— Отказа да говори.
— Сега е малко по-словоохотлив — осведомих я аз. — Има доста висок коефициент на интелигентност. Знае как се чувства, преди да стане агресивен, и полага усилия да се владее.
— Какво предлагате?
— Мисля, че поне в едно отношение може би самият той знае кое е най-добро за него.
— Видяхте ли кожата му? — попита тя.
— Няма начин да остане незабелязана.
— Твърде неорганизиран е за човек, който знае кое е най-добро за него.
— Права сте, но…
— Ясно — отбеляза специализантката. — От полицията са ви изпратили при него и искате да бъде в състояние да разговаря с вас.
— Донякъде е така. Освен това вече е проявил агресивност и ако нещо му действа добре, не е зле да се има предвид. Не ви уча как да вършите работата си.
— Напротив, точно това правите — засмя се тя. — Всъщност, защо не? Всички ми дават наставления. Добре, не бих искала да се разбеснее и да ме измъкнат от къщи в три през нощта. Отново ще се опитам да открия лекуващата му лекарка. Ако е съгласна, ще получи дозата си.