Не, играчката бе оставена от човек с доста по-ясно съзнание от Дони Салсидо-Мейт. Личностна комбинация, каквато бях предположил още в самото начало, същата, за която говореше и Фъско.
Интелект и ярост. Привидно стабилна личност, но със сериозен проблем с овладяването на емоциите.
Някой като Ричард. И сина му. Спомних си как момчето бе направило на пух и прах съкровище с шестцифрена стойност. Мислите ми винаги се връщаха към Ерик.
Напълно обезсърчен, поех на запад по „Бевърли“ и се опитах да отгатна как Ерик е подмамил Мейт на Мълхоланд. Вероятно е настоял да поговорят за майка му. За това, което бе сторил с майка си… по нейна молба. Или е нарекъл Доктор Смърт свой вдъхновител. Подхранването на неговата суетност би се оказало сполучлива тактика.
Но ако Ерик бе помощникът в мотелската стая, защо да убива Мейт? За да не го разкрие? Наивно. Може би Мейт наистина е участвал, а Ерик е доловил омразата на баща си към лекаря убиец и след като е узнал за сделката му с Куентин Гоуд, е решил да действа.
Кървава оргия, за да зарадва своя старец.
„Щастливо пътуване, болно копеле.“ Начинът на изразяване издаваше юношеска дързост. Можех да си представя как Ерик изрича тези думи.
Но ако той е заклал Мейт, защо сега нападна баща си? Дали най-сетне е проумял какво е сторил? Насочваше гнева си срещу Ричард. Стоварваше вината върху друг, както би постъпил той.
Бащата и синът се бяха търкаляли на пода, вкопчени един в друг като смъртни врагове, а после се бяха прегърнали. Амбивалентност. Очевидно помирение.
Но ако подозренията ми бяха верни, момчето бе непредсказуемо и опасно. Джо Сейфър бе усетил това и се бе допитал до моето мнение. Бях избегнал отговора с твърдението, че трябва да се съсредоточа върху Стейси, но исках да избегна и допълнителни усложнения. Започнах да се питам дали присъствието на Ерик в къщата не излага Стейси, както и Ричард, на опасност.
Реших да се обадя на Сейфър веднага щом се прибера у дома. Щях да запазя подозренията за себе си и да изтъкна общи основания — избухливостта на Ерик, последиците от стреса и необходимостта от предпазливост.
Следобедното движение бе изнервящо. Колите едва пъплеха, а озлобените шофьори разменяха гневни реплики. Смесих се с тях, без да обръщам внимание на дребните им препирни, замислен за истинската ярост: Ерик и Мейт на Мълхоланд. Удар с тъп предмет по главата на доктора. Например с бейзболна бухалка.
Може би момчето е накарало Мейт да отиде там с наивна лъжа: представил се е за неизлечимо болен пациент, копнеещ за смъртоносната ласка на хуманитрона.
Млад кандидат-пътник. Мейт би приветствал тази възможност да опровергае нападките на всички феминистки, които твърдяха, че това, с което се занимава, е свързано с неговата сексуалност.
Срещата, убийството, а две седмици по-късно проникването в апартамента на Мейт и скриването на стетоскопа.
„Вече си вън от бизнеса, докторе.“
Висок интелект и първична ярост. У младежа имаше предостатъчно и от двете. Ерик бе свикнал да се измъква посред нощ, правел го от години.
Хелън, кучето…
Би било поучително да хвърля по един поглед на разпечатките на телефонните му разговори и плащанията с кредитната му карта. Дали е резервирал полет от Пало Алто до Ел Ей във или около деня на убийството на Мейт? Дали после се е върнал отново, за да проникне в дома му?
Толкова рискове само за да подразни духа на Мейт.
Или целта му е била да унизи полицията? Защото след като е пролял кръв, е установил, че му харесва?
Съчетанието на кръвта и насладата. Така бе започнало всичко и за Майкъл Бърк. Винаги се започва с това.
Толкова млад и интелигентен човек да се превърне в звяр. Ужасяващо.
Искаше ми се да споделя тези разсъждения с Майло. „Интригуващо — би казал. — Но само теории.“
Щяха да останат в сферата на теориите, защото не можех и не исках да задълбавам повече.
Изсвири клаксон. Нечии спирачки изскърцаха. Прозвучаха ругатни. Въздухът навън изглеждаше тежък и задушен. Поседях в стоманената си кутия, заклещена сред хиляди други, и си внуших, че чакам да продължа с ясно съзнание за посоката.