Портата бе залостена, но не и заключена. Проврях ръка, отворих я и продължих по алеята в сянката на стар олющен чинар. Наклонена пътечка водеше до вратата на кухнята. Успях да надникна през големите стъкла и да разгледам стаята. Въпреки че светеше, вътре нямаше никого. В мивката се виждаха съдове. Върху плота бяха оставени кутия с мляко и половин портокал. Плодът бе малко изсъхнал. Почуках. Нищо. Слязох по пътеката и продължих покрай къщата. Погледнах през още няколко прозореца. Непрекъснато се ослушвах, но не чух нищо друго освен бръмченето на пчелите.
Задният двор бе малък и живописен, скрит от погледите на съседите с плет от италиански кипариси от двете страни и висока дървена ограда отзад. Между тях имаше градински мебели във викториански стил и още лехи с цветя, цъфтящи на сянка. Дворът бе тъмен, сгушен под огромната корона на друг чинар, още по-голям, за чиито клони бе вързан плетен хамак.
Стволът му бе дебел колкото две човешки тела.
На него бяха подпрени двама мъртъвци.
Зазвуча по-силно бръмчене — не на пчели, а на рояк мухи.
И двата трупа бяха вързани за дървото с дебело въже, което ги опасваше през гърдите и кръста. Конопените влакна бяха покрити с кафяви, тъмночервени и черни петна.
Между пръстите на босите им крака пълзяха множество насекоми. Жената бе наведена надясно. Бе облечена с домашен пеньоар на цветя с еластична яка, която бе позволила дрехата да бъде смъкната надолу, без да се разкъса, и се виждаха нарязаните й гърди. Убиецът бе повдигнал полата над кръста й, бе свил коленете и разтворил бедрата й. Цялата й кожа бе покрита с рани, от които тръгваха ивици в същите тъмни цветове като петната по въжето и продължаваха по тревата. Плътта й имаше зеленикав оттенък, там където не бе покрита със засъхнала кръв.
На корема й бяха изрязани три триъгълника. Главата й бе клюмнала над гърдите и лицето й не се виждаше, но различих голям черен гердан под брадичката и бухнали бели коси, които блестяха там, където не бяха накацани от мухи — и се убедих, че това са останките на Алис Зоуби.
Късите панталони на мъжа бяха свалени и сгънати до лявото му бедро. Синьото му поло не бе съблечено, а само повдигнато над гърдите. Бе едър и набит, с къдрави червени коси, които бях виждал по телевизията.
По издутото шкембе на Рой Хейзълтън също танцуваха триъгълници. Главата му бе наведена надясно, към Алис Зоуби, сякаш се напрягаше да чуе някаква тайна, която тя му шепнеше.
Лицето му бе обезобразено. Половите му органи бяха отрязани и сложени на тревата между краката му. Около тях се тълпяха особено голям брой мухи.
Пръстите на лявата му ръка бяха преплетени с тези на Алис Зоуби. Двамата се държаха за ръце.
Бях плувнал в студена пот и затаил дъх, но умът ми работеше трескаво. Отместих поглед от труповете към нещо друго, на няколко крачки вляво. Беше плетена кошница за пикник, а на нея бе подпряна висока зелена бутилка със запечатана тапа. Шампанско. Върху кошницата имаше две малки бурканчета със златисти капачки.
Стоях твърде далече, за да прочета етикетите, но знаех, че местопрестъплението трябва да остане непокътнато.
Червено и черно бурканче. Хайвер?
Шампанско и хайвер, богаташки пикник. Босите крака и домашното облекло на Алис подсказваха, че двамата с адвоката не са имали намерение да излизат.
Позата. Иронията.
Върху лявата гръд на трупа на жената кацна голяма синкава муха, която се повъртя там, преди отново да полети и да се устреми към мен.
Заднишком излязох през вратата и осъзнах, че по дръжката има мои отпечатъци. Скоро някой щеше да поиска да си поговори с мен. Оставих я отворена и се върнах по обратния път покрай аудито до бордюра.
Старецът се бе прибрал. На улицата бе мъртвило, пусти бяха и идеално поддържаните дворове. Прелитаха врабчета. Кога ли щяха да пристигнат лешоядите?
Качих се в севилята и най-сетне си поех дъх.
Последният човек в Ел Ей без мобилен телефон.
Потеглих и стигнах до бензиностанцията на „Върдюго Роуд“ облян в пот и запъхтян. Спрях до телефонен автомат, опомних се и слязох. Положих свръхчовешко усилие да не изглеждам така, както се чувствах, и да не привлека вниманието на клиентите.
Убийствата бяха извършени в район под юрисдикцията на полицейското управление в Глендейл, но въпреки това се обадих на Майло.