Изглеждаха сериозен тандем. Мисионери? Имах нужда някой да ми вдъхне малко вяра, но точно сега не бях в настроение за проповеди.
— Да? — обадих се през вратата.
Устните на жената се раздвижиха.
— Доктор Делауер? ФБР Бихме искали да поговорим с вас.
Плътен глас на вариететна певица. Преди да отвърна, шпионката бе закрита от полицейска значка. Отворих.
Устните на жената бяха разтегнати, но усмивката й ми се стори някак студена. Все още не бе прибрала значката си.
— Специален агент Мери Донован. Това е специален агент Марк Братс. Може ли да влезем, доктор Делауер?
Донован бе висока около метър и шестдесет, с къси светлокестеняви коси, масивна челюст и стегнато тяло с едри гърди и ниска талия. Бе облечена с тъмносив костюм. Имаше червендалесто лице и самоуверено изражение. Братс бе с половин глава по-висок, с тъмни пооредели коси, премрежен поглед и топчесто лице с невинен израз. Имаше белег на брадичката и лепенка под едното ухо. Носеше тъмносин костюм, бяла риза и вратовръзка на сиви и тъмносини райета.
Сторих им път. Спряха се в преддверието и успяха да огледат къщата, преди да ги поканя да седнат.
— Благодаря за отделеното време, доктор Делауер — каза Донован, все още усмихната, когато се настани на най-удобния стол. Бе донесла голяма чанта от черен плат, която остави на пода.
Колегата й изчака да седна и зае място от другата ми страна. Опитах се да се държа непринудено и да мисля за отворената папка, а не за онова, което бях видял в Глендейл.
— Хубава къща — отбеляза Братс, — светла.
— Благодаря. Мога ли да попитам за какво става дума?
— Чудесно — каза Донован. — Някакви предположения?
— Нещо, свързано с агент Фъско.
— С господин Фъско.
— Не е федерален агент?
— Вече бивш — отвърна Братс с тих, тънък глас, като на срамежлив хлапак, който кани момиче на среща. — Господин Фъско беше пенсиониран от Бюрото преди известно време.
— Поради лични съображения — добави Донован. Извади бележник и миникасетофон „Сони“ от чантата си и ги сложи на масичката. — Разрешавате ли да записвам разговора?
— Ако ми кажете за какво става въпрос, може би.
Пръстите й забарабаниха по сонито. Беше с изненадващо дълги нокти, френски маникюр. Червилото й бе нежно и контрастираше със суровия израз на лицето й. Явно нямаше подход към непокорни цивилни граждани.
— Господине — каза тя, — във ваш интерес е да…
— Трябва да зная. Фъско заподозрян ли е?
„В множество убийства.“
— Засега просто се опитваме да го открием. За да му помогнем. — Докосна с показалец бутона за запис. — Можем да ви призовем за разпит в щаба на Бюрото.
— Това би отнело време за досадна чиновническа работа, а нещо ми подсказва, че времето ви е ценно — казах аз. — От друга страна, бихте могли да ми кажете какво става, да ви съдействам и всички да си починем през останалата част от уикенда.
Жената хвърли поглед към Братс. Не долових никакъв знак от негова страна, но когато отново се обърна към мен, изражението й бе по-приветливо.
— Ето как стоят нещата, докторе. Всичко, което бихте искали да знаете. Леймърт Фъско беше уважаван представител на Бюрото. Предполагам, че сте чували за Специалния отдел по поведенческа психология в Куантико? Господин Фъско беше в челните редици. Всъщност е доктор Фъско. Има диплома за психолог, също като вас.
— Той ми каза. Защо беше помолен да напусне Бюрото?
Братс се наведе, натисна бутона за запис и попита:
— Как се запознахте с него?
— Съжалявам, това нещо ме смущава.
Съжалявах и за доста други неща. Преди минути бях готов да посоча Майкъл Бърк като истинския Доктор Смърт. Ако Фъско бе излъгал, какво ставаше с целия сценарий?
— Какъв е проблемът? — попита Донован.
— Не мога да позволя да записвате думите ми, без да ми е ясна цялата картина. Разговарях с Фъско. Искам да разбера с кого съм си имал работа.
Отново се спогледаха. Донован отново се усмихна, кръстоса крака и ги потърка един в друг. Макар и къси, бяха доста стройни. Добре оформени прасци в ефирни чорапогащи. Братс втренчи поглед в тях, сякаш гледката все още бе нова за него. Запитах се откога ли са партньори.