— Добре, докторе — каза тя. Изведнъж стана по-мила. Тръсна коси, размени краката си и се приближи към мен. Предположих, че е усвоила тези движения на някой федерален семинар като тактика за предразполагане на разпитвания. — Но първо нека се опитам да отгатна как сте се запознали с него. Свързал се е с вас и детектив Стърджис и е поискал да се срещнете и да обсъдите едно убийство, най-вероятно на доктор Мейт, защото вие сте психологът консултант по случая. Казал ви е, че знае кой е убиецът. — Широка усмивка. — Как се справям дотук?
— Блестящо — отвърнах.
— Майкъл Бърк — каза Братс. — Искал е да повярвате в теорията му за доктор Майкъл Бърк.
— Нима Бърк е измислен?
Агентът сви рамене.
— Да кажем, че Фъско е обсебен.
— От Бърк.
— От идеята за Бърк — поясни Донован.
— Твърдите, че Фъско фантазира за Бърк?
Тя хвърли поглед към касетофона. Изключи го.
— Добре, ще ви разкажем цялата история, но настояваме да си остане между нас. Агент Фъско е имал завидна кариера в Бюрото. За няколко години е бил назначен в манхатънския щаб като директор по въпроси, свързани с поведенческата психология. Преди пет години съпругата му починала от рак на гърдата и той останал единствен родител на детето си — четиринадесетгодишна дъщеря на име Виктория. Смъртта на госпожа Фъско го разтърсила особено дълбоко, защото на детето също била поставена диагноза рак, години по-рано, когато било малко. Било лекувано от костен тумор в „Слоун-Кетъринг“ и явно е спасено. Скоро след като жена му починала, Фъско поискал преместване, за да отгледа Виктория в по-спокойна обстановка. Бил назначен на административен пост в Бъфало и купил къща близо до езерото Иъри.
— Не е преследвал кариера — отбелязах. — Решил е да се посвети на детето.
Донован кимна.
— През първите две години всичко изглеждало наред, но момичето се разболяло отново на шестнадесет години. От левкемия, най-вероятно причинена от радиацията при лъчевата терапия, на която е било подложено.
— Вторичен тумор — казах.
Рядко, но трагично. Бях виждал подобни случаи в педиатричната клиника.
— Точно така. Агент Фъско започнал да води Виктория в Ню Йорк за ново лечение в „Слоун-Кетъринг“. Преживяла една ремисия, но състоянието й отново се влошило, последвала още една химиотерапия, но била постигната само частична ремисия. След експериментално прилагане на нови лекарства започнала да се възстановява, но била твърде слаба. Агент Фъско решил лечението й да продължи по-близо до дома, в болница в Бъфало. Целта била дъщеря му да укрепне, преди да й бъде направена костномозъчна трансплантация в Ню Йорк. За известно време имала подобрение, но заболяла от пневмония вследствие на химиотерапията и имунната й система отново отслабнала. Приели я в болница, където за съжаление починала.
— Очаквало ли се е?
— Доколкото зная, не е било нито неочаквано, нито неизбежно.
— От онези случаи, при които шансовете са петдесет на петдесет — обясни Братс.
— Болница в Бъфало — отбелязах. — Случайно за нея да се е грижил терапевт на име Роджър Шарвеньо?
Донован се намръщи. Погледна към Братс. Партньорът й поклати глава, но тя каза:
— Вероятно.
— Вероятно?
— Роджър Шарвеньо е давал дежурства при последния престой на Виктория в болницата. Дали я е лекувал той, не може да се установи.
— Изчезнала документация? — попитах.
— Какво значение има? — промърмори Братс.
— Майкъл Бърк също ли е бил там през този период?
Братс присви очи. Донован каза:
— Няма сведения Бърк да се е грижил за нея.
— Но е работел в болницата, може би е помагал в спешното отделение на добра воля — казах аз. И двамата останаха мълчаливи. Продължих: — Кога е разбрал Фъско, че някой е убил дъщеря му — Шарвеньо, Бърк или и двамата?
— Няколко месеца по-късно — отвърна Донован. — Когато Шарвеньо започнал да прави самопризнания. Фъско твърдял, че го е познал от отделението. Виждал го бил в стаята на Виктория, когато нямал работа там. Поискал да разговаря с него в затвора, но не получил разрешение от местната полиция, защото Бюрото нямало нищо общо със случая и определено нямал право да се бърка. Било е очевидно, че въпросът е личен. Агент Фъско не реагирал добре на това. След като Шарвеньо излязъл на свобода, започнал да досажда на адвоката му. Държал се все по-… неадекватно. Не се отказал дори след самоубийството на Шарвеньо.