— Бил ли е заподозрян в това предполагаемото самоубийство? — попитах.
Отново колебание.
— Не, никога. Шарвеньо се криел. Няма сведения Фъско да е успял да го намери. Междувременно продуктивността му като агент спаднала и Бюрото го изпратило обратно в Куантико за няколко месеца. Провеждал семинари с начинаещи психолози консултанти. Мярката била взета, за да се успокои. Решението изглеждало сполучливо, привидно Фъско се владеел, но това се оказало заблуда. Тайно влагал цялата си енергия в проучвания за Бърк и черпел информация, без да е получил разрешение. Бил призован в Ню Йорк за среща с ръководството и на нея бил освободен от работа с пенсия за инвалидност.
— Емоционална инвалидност — уточни Братс.
— Смятате, че има сериозни психически проблеми? — попитах. — Загуба на връзка с действителността?
Братс въздъхна. Изглеждаше смутен.
— Срещнали сте се с него — каза Донован. — Какво е вашето мнение, докторе?
— Стори ми се, че има съвсем ясна цел.
— В това е проблемът, докторе. При упоритото преследване на тази цел вече е извършил куп престъпления.
— Насилие?
— Главно многобройни кражби.
— На какво?
— На информация. Отмъкнал е официални полицейски доклади от различни управления и продължава да се представя за специален агент. Ако всичко това се разчуе, докторе… Бюрото му съчувства за преживените нещастия и го уважава заради някогашния му принос. Никой не желае този човек да свърши в затвора.
— А разкритията му за Бърк? — попитах.
— Бърк не ни засяга — отвърна Братс.
— Защо?
— Не е в нашата област — поясни Донован. — Занимаваме се само с вътрешни разследвания, а не с криминални деяния на хора извън Бюрото. Случаят с агент Фъско се води вътрешно разследване.
— Някой от Бюрото издирва ли Майкъл Бърк?
— Нямаме достъп до тази информация. Целта ни е проста: да заловим Леймърт Фъско, за негово добро.
— Какво ще стане с него, ако го намерите? — попитах.
— Ще му помогнат.
— В затвора?
Донован се намръщи.
— Ще се отнесат към него хуманно. Забравете за филмите, които сте гледали. Доктор Фъско вече е цивилен гражданин и се ползва със същите права, както всички останали. Ще остане под надзор, докато бъде преценено, че е способен да разсъждава трезво. Всичко това е за собственото му добро, докторе. Никой не иска човек с неговия… авторитет и опит да попадне в затвора.
— Търсим го от доста време — продължи Братс. — Най-сетне го засякохме в Ел Ей. Добре прикрива следите си, сдобил се е с мобилен телефон под друго име, но открихме номера и ни отведе до апартамент в Кълвър Сити. Когато стигнахме там, вече беше офейкал. Изнесъл се. Преди час се обадихте вие и случайно се натъкнахте на нас.
— Късметлии сте — отбелязах.
— Къде е той, докторе?
— Не зная.
Братс сви ръката си в юмрук.
— Защо се опитвате да се свържете с него, докторе?
— Във връзка с Майкъл Бърк. Навярно знаете, че съм консултант на ПУЛА. Бях помолен да съдействам на специален агент Фъско. — Свих рамене. — Това е.
— Стига, докторе — каза Братс. — Не бихте искали да изпаднете в неудобно положение. Скоро ще се свържем с детектив Стърджис и той ще ни каже истината.
— Заповядайте.
Братс се приближи към мен и долових аромат на ментолов одеколон. Бе стиснал зъби. Вече не изглеждаше така невинен.
— Защо проявявате такъв интерес към Бърк? Нали вече е заловен заподозрян в убийството на Мейт?
— За доизясняване — отвърнах.
— Доизясняване — повтори Братс. — Също като Фъско.
— Знаете ли, докторе — каза Донован, — някои хора смятат, че често имате натрапчиви идеи.
Усмихнах се. Кога ли щяха да идентифицират отпечатъците ми по вратата за задния двор на Алис Зоуби?
— Изглежда, сте ме проучили.
— И ние държим да бъдем наясно.
— Ако всички постъпваха така, светът щеше да бъде по-спокойно място — отбелязах. — Нямаше да има неразбории.
Братс потърка белега си и хвърли поглед към касетофона. Не бе записано нищо съществено.
— Нима си въобразявате, че всичко това е шега? Че просто седим тук, за да ви дразним?
Обърнах се и го погледнах право в очите.
— Не мисля, че този разговор ви е по-приятен, отколкото на мен, но това не променя фактите. Попитахте ме къде е Фъско и бях откровен с вас. Не зная. Каза, че заминава извън града, и остави номера на мобилния си телефон. Опитах да му се обадя, но не отговаря и затова позвъних в щаба. Очевидно не ме е инструктирал да постъпя така и очевидно няма какво да изкопчите от мен.