— Какъв телефонен номер ви даде?
— Почакайте тук и ще ви го донеса.
— Добре — каза Братс, едва раздвижвайки устни.
Влязох в кабинета си, пъхнах черната папка в едно чекмедже и се върнах при тях с преписания номер. Братс се бе изправил и разглеждаше шарките на стената. Донован седеше със събрани колене. Подадох й листа.
— Същият, до който вече се добрахме, Марк — каза тя.
— Да тръгваме — настоя партньорът й.
— Ако Фъско ми беше оставил подробни сведения, щяха ли да бъдат по-надеждни от всичко, което ми е казал?
— Твърдите, че Фъско просто ви е разказал за Бърк и се е изпарил?
— Отидох на срещата заедно с детектив Стърджис, както вече знаете.
— Къде се състоя?
— В „Мортс Дели“. Стърджис не повярва в теориите за Бърк и остави на мен да умувам върху тях. Както казахте, той има заподозрян.
— А вие на какво мнение сте?
— Относно кое?
— Относно Бърк.
— Трябват ми повече сведения. Именно затова търсех Фъско. Ако знаех, че положението ще стане толкова сложно…
Братс се обърна към мен.
— Разберете следното: ако Фъско продължи да действа на своя глава, наистина ще усложни нещата.
— Прав сте — потвърдих. — Известен федерален агент нарушава закона, експерт психолог полудява. Всичко това би подронило авторитета ви.
— Нима вършим нещо нередно, като се стараем да запазим доверието в Бюрото, за да може да върши работата си?
— Напротив, доверието е важно.
— Точно така, докторе — каза Донован. — И вие помислете за авторитета си.
Проследих ги с поглед, когато потеглиха с тъмносин седан. Бяха обявили Фъско за маниак, а загърбваха същността на разследването му. Вътрешни въпроси. Проблемът не ги засягал. Може би това означаваше, че други агенти се занимават със случая Бърк. Или никой не работи по него.
Когато новината за убийството на Зоуби и Хейзълтън се разчуеше, Фъско щеше да потрие ръце. Вероятно щеше да позвъни на Майло или дори да се върне в Ел Ей с риск да бъде арестуван от бившите си другарчета. За негово добро.
Бе преживял големи лични трагедии, но точно сега не можех да мисля за нерадостната му съдба. Прибрах се и направих нов опит да се добера до Майло. Осмелих се да позвъня още веднъж в участъка в Западен Ел Ей и се подготвих да преправя гласа си, ако вдигне същата служителка.
Този път попаднах на мъж, който вяло ми каза да почакам да ме свърже с отдел „Убийства и грабежи“.
Прозвуча познатият глас на Дел Харди, ветеран, който преди време бе партньор на Майло. Дел бе чернокож, но това нямаше голямо значение. Беше се оженил повторно за убедена баптистка, която бе настояла за прекратяване на партньорството. Знаех, че му остава година до пенсия и крои планове за преместване във Флорида.
— И ти ли работиш в събота, Дел?
— Всеки ден освен в неделя, докторе. Докъде стигна със свиренето на китара?
— Рядко ми остава време за това. Виждал ли си дебелака скоро?
— Преди около час. Каза, че отива при съдия Макинтайър да настоява за някакво разрешително. В Пасадина. Мога да ти дам номера, ако е важно. Но съдия Макинтайър не обича да го безпокоят през уикенда, така че защо не потърсиш Майло на мобилния?
— Опитах. Не отговаря.
— Може би го е изключил, за да не дразни съдията.
— Страховит тип, а?
— Макинтайър? Въплъщение на реда и законността. Ако смята, че си почтен гражданин, дава мило и драго за теб. Запиши номера.
Женски глас попита суховато:
— За какво става въпрос?
— Аз съм консултант на полицията за едно убийство. Важно е да се свържа с детектив Стърджис. Там ли е?
— Момент.
След четири минути отново се обади тя.
— Тъкмо си тръгва. Каза, че той ще ви потърси след малко.
Четвърт час по-късно Майло най-сетне позвъни.
— Какво толкова важно има, Алекс? Откъде се сдоби с номера на Макинтайър, по дяволите? Едва не провали преговорите ми, почти бях издействал разрешително за обиск в дома на Дос. Все пак го получих.