— Извинявай, но напразно губиш времето си.
Разказах му какво бях видял в задния двор на Алис Зоуби.
Както бях съобщил и на чиновничката от участъка, по вратата имаше мои отпечатъци.
— Шегуваш се, нали? — каза той.
— Ха-ха!
Дълго мълчание.
— Първо, защо си ходил там, Алекс?
— От скука, от любопитство… има ли значение? Това променя всичко.
— Къде се намираш в момента?
— У дома. Току-що изпратих двама гости.
Започнах да му разказвам за Донован и Братс.
— Достатъчно — прекъсна ме той. — Идвам при теб… Не, по-добре е да се срещнем някъде другаде, в случай че те държат под наблюдение. Току-що излязох на 110-а. Нека бъде на централно място, на Пайко-Робъртсън, паркинга зад „Милърс Аутпоуст“, в източния край. Ако закъснея, поразгледай джинсите. Опитай се да разбереш дали федералните са по петите ти. Ако те следят, ще изпратят няколко коли и ще бъде почти невъзможно да им се изплъзнеш. Забеляза ли с каква кола си тръгнаха?
— Син седан.
— Провери дали през пет-шест коли зад теб има такъв. Ако го видиш, върни се у дома и изчакай.
— Страхотна интрига.
— Елементарен номер — каза той. — Бюрокрацията трябва да получи урок. Зоуби и Хейзълтън. Успя ли да прецениш етапа на разлагане?
— Зелен оттенък на кожата, рояк мухи.
— Най-много ден-два… Твърдиш, че позата е същата, както на снимките в папката на Фъско?
— Точно. Освен това има геометрични фигури.
— Мили боже! — въздъхна той. — Всеки ден нова тръпка.
Написах бележка на Робин и тръгнах. Карах по-бавно от обикновено и се озъртах за син седан или друго возило, което би могло да принадлежи на федералните служби. Не забелязах преследвачи. Стигнах до „Милърс Аутпоуст“ доста преди Майло, паркирах където ми бе казал, слязох от колата и се облегнах на вратата откъм шофьорската седалка. Отново не видях наоколо синята кола. Бяха заети близо половината места на паркинга. От магазина излизаха клиенти с покупки, доста хора се спираха пред близката сергия за вестници, а по Робъртсън фучаха коли. Докато чаках, се замислих за фазата на разлагане.
Майло се появи след десет минути, бе с изненадващо елегантен сив костюм, бяла риза и тъмночервена вратовръзка. Беше се издокарал за преговорите със съдия Макинтайър.
Даде ми знак да отида до цивилната кола и запали „Панатела“, докато се настанявах на предната седалка.
Огледа паркинга, потърка мобилния си телефон и хвърли поглед към магазина за джинси.
— Не е зле да си купя чифт широки… Изпратили са хора в Глендейл по сигнал на анонимен гражданин. Как се чувстваш като откривател?
— Чудесно. Но не мога да остана анонимен. Отпечатъците…
— Да, страхотно. Очаквам обаждане от местните детективи. Пристигнали са и журналисти, само въпрос на време е да направят връзка между Зоуби и Хейзълтън и случая с Мейт и новината да излезе на първа страница.
— Точно това иска Бърк — отбелязах. — Но може би е имал различен мотив да убие Зоуби и Хейзълтън: да се добере до записки, които биха послужили като улика срещу него. Възможно е отдавна да е възнамерявал да ги очисти, но арестът на Ричард да е ускорил нещата: не би искал някой друг да си присвои заслугите за неговото дело. Също като Мейт и той жадува за слава. Елиминира стария тартор и се обявява за новия Доктор Смърт.
Майло захапа дървения край на пурата и изпусна задушлив дим.
— Вярваш в цялата история за Бърк дори след като си разбрал, че Фъско не е особено надежден?
— Кога ще отскочиш до местопрестъплението?
— Скоро.
— Почакай да видиш труповете. Всичко съвпада. Донован и Братс не отричат разкритията на Фъско, просто се тревожат, че ще извърши нещо, което би застрашило авторитета на Бюрото. Фъско е убеден, че или Шарвеньо, или Бърк е убил дъщеря му. Личните мотиви понякога пречат, но понякога са мощен заряд.
Той всмука дим, задържа го дълго в дробовете си и лениво нарисува кръг на прашното предно стъкло.
— Значи напразно хабя енергията си за Дос… който, както разбрах от бизнес партньорите му, има доста съмнителна финансова документация. Може би не е зле да изпратя сведенията си на колегите от отдел „Измами“. — Застана с лице към мен. — Алекс, отлично знаеш, че наистина е платил на Гоуд да убие Мейт, не е светец. Това, че Гоуд не е изпълнил своята част от сделката, не оневинява Дос.