— Разбирам. Но гледката, на която се натъкнах в Глендейл, променя всичко.
— Така е — съгласи се той. — Връщаме се на изходна позиция… Бърк, или както и да се казва сега… казваш, че се стреми да бъде в центъра на вниманието. Но не може да се разкрие пред обществеността, както Мейт… какво означава това? Да очакваме още трупове, вързани за дървета? — Смехът му издаде безпокойство и гняв. — Да, това е страхотна следа. Да проверим всяко дърво в страната… докъде ще стигнем така, Алекс?
— Отново до папката на Фъско — отвърнах.
— Ти вече си я прегледал. Добре, приемам факта, че Бърк е въплъщение на злото. Къде да го намеря, по дяволите?
— Ще препрочета докладите. Човек никога не знае.
— Прав си в това отношение — каза той. — Аз никога не зная. Прекарвам половината си живот в блажено неведение. Добре, да се захванем с някои неотложни неща. Например да те спасим от затвор, когато онези отпечатъци съвпаднат с твоите от данните на Медицинската комисия. Докосна ли още нещо освен портата?
— Хлопката на входната врата. Почуках и на страничната, но само с кокалчетата.
— Козята глава — каза той. — Когато я видях за първи път, започнах да мисля дали Алис не се занимава с черна магия или нещо подобно, особено след приказките й, че Мейт е станал изкупителна жертва. Сега тя се е озовала на жертвения олтар. Добре, ще се застъпя за теб пред полицията в Глендейл, но все някога ще се наложи да те разпитат. Ще бъдат нужни няколко дни, за да съпоставят отпечатъците, дори още по-дълго, ако дактилоскопските данни от комисията не са въведени в „Принтрак“. Но трябва да им сътруднича, така че ще им кажа за теб по-скоро… вероятно утре. Ще ги придумам разпитът да бъде проведен на позната за теб територия.
— Благодаря.
— Моля. И аз ти благодаря.
Вдъхна от пурата, върхът й светна и от него се отрони още къс пепел.
— За какво?
— Че си толкова упорито копеле.
— Какво следва? — попитах.
— За теб? Да не си търсиш белята. За мен — мъчение.
— Искаш ли папката на Фъско?
— По-късно — отвърна той. — Все още имам работа по документите на Дос. Не мога да се откажа от съдебно нареждане за обиск по обвинение в опит за убийство. Ако го направя, съдия Макинтайър ще ме включи в черния си списък. Ще изпратя Корн и Деметри в офиса на Дос и ще ги накарам да донесат финансовите книжа в участъка, за да мога да отскоча до Глендейл. Може би местопрестъплението ще ми разкрие нещо. Може би Бърк е допуснал грешка в къщата на Алис и ще попаднем по следите му. — Угаси пурата в пепелника. — Вероятността е доста голяма, нали?
— Всичко е възможно.
— Това е проблемът.
Когато се върнах у дома, Робин се бе прибрала. Поръчахме китайска вечеря и нахраних Спайк с остатъците от патицата по пекински, сякаш бях спокоен домошар, който няма други грижи освен данъците и проблемите с простатата. Този път се унесох малко след Робин и лесно заспах. В 4:43 сутринта се събудих със схванат врат и тревожен ум. През нощта бе влязъл хладен въздух и усещах ръцете си като замразени пържоли. Облечен с домашни дрехи, спортни чорапи и чехли, се дотътрих до кабинета си и извадих папката на Фъско от чекмеджето, в което я бях скрил от Донован и Братс.
Отново започнах с Мариса Бонпейн и не попаднах на нищо интригуващо освен спринцовката. След около час започнах да клюмам. Най-разумното решение би било да пропълзя обратно в леглото. Вместо това се промъкнах в кухнята. Спайк спеше сгушен на матрака си в съседното перално помещение, притиснал муцуна към дунапрена. От време на време клепачите му трепваха, явно сънуваше нещо. Блаженото му изражение издаваше, че сънят е приятен… красива жена го вози в пикапа си и му подава парченца кучешка храна, защо не?
Запътих се към килера. Обикновено това го караше да скочи, да дотича и да приклекне на задни крака, очаквайки нещо за хапване. Този път повдигна клепач, изгледа ме сърдито и отново захърка.
Взех си няколко хрупкави пръчици, сварих чаша силно нескафе и изпих половината наведнъж, опитвайки се да се сгрея. През прозорците се виждаше синкавото нощно небе. Звучеше шумолене на листа. Погледнах часовника. Четиридесет минути до разсъмване. Отнесох чашата в кабинета.
„Време е за нова битка с мелници, Дон Кихоте.“
Отново седнах на бюрото си. Десет минути по-късно открих това, което търсех, и се запитах защо не съм го забелязал по-рано.