Улрих говореше за ужас от гледката, но знаех, че изобщо не е изпитал такова чувство.
За разлика от Таня Стратън. Тя изглеждаше истински разстроена и нетърпелива да си тръгне. А Улрих се бе държал с нея ласкаво и спокойно. Твърде спокойно за нормален човек, видял касапница.
Падаше си по заниманията на открито. Фъско бе казал, че Бърк кара ски, и предполагаше, че прекарва доста време навън. Улрих бе подхвърлил няколко реплики за поддържането на добра форма и за красотата на мястото.
„Когато човек премине отвъд портала, сякаш попада в друг свят.“
Да, в неговия свят.
Чаровник, но изглежда въздействието на чара му върху Стратън бе започнало да отслабва. Дали бе станала сприхава, защото бе започнала да долавя нещо странно у приятеля си? Или просто връзката им се бе изчерпала?
Спомних си бледото й лице, залитането и изтънелите й коси. Тъмни очила… дали криеше нещо?
Крехко момиче.
Болно момиче?
Когато се досетих за това, сърцето ми започна да бие учестено. Едната от тактиките на Бърк бе да се сближава с болни жени и да им вдъхва кураж.
Да им помага да напуснат този свят.
Всеки вид убийство му носеше наслада. Той бе единственият човек, достоен да носи титлата Доктор Смърт, и скоро светът щеше да го узнае. Колко ли го бе разяждала завистта към Мейт заради славата, която бе постигнал, отнемайки петдесет човешки живота? Въпреки годините, прекарани в медицински колеж, Бърк не можеше да практикува открито като Мейт и се бе наложило да стане негов чирак.
Бе принуден да се преструва на лаик.
Защото откакто бе пристигнал в Ел Ей, не бе намерил начин да блесне с медицинските си препоръки и трябваше да се представя за финансов консултант.
„Главно работа с недвижими имоти…“ Адрес в Сенчъри Сити. Доста съмнително.
Жилище в Енсино. „Точно отвъд възвишението.“ Престижен квартал за уважаван експерт.
В Ел Ей човек можеше да постигне много с една усмивка и един пощенски код.
Визитната картичка, която Улрих бе дал на Майло, се пазеше в участъка в Западен Ел Ей. Обадих се на информацията, поисках служебните му координати в Сенчъри Сити и почти не бях изненадан, когато ги получих. Но позвъних на номера и чух записано съобщение, че абонатът е закрит. Нямаше пренасочване нито към дома му в Енсино, нито към Таня Стратън или друг телефон в града или околностите.
Таня. Болно момиче.
Изчерпана връзка, която би могла да завърши със смърт.
Погледнах часовника. Минаваше шест. През пердетата на кабинета вече проникваше светлина. Ако Майло бе стоял на местопрестъплението цяла нощ, вече трябваше да се е прибрал и да се е отдал на заслужена почивка.
Някои неща не търпяха отлагане. При първото позвъняване вдигна Рик.
— Рано си станал, Алекс.
— Събудих ли ви?
— Не. Тъкмо тръгвам за спешното отделение. Майло вече излезе.
— Къде отиде?
— Не каза. Вероятно отново в Глендейл, заради онова двойно убийство. Прибра се след полунощ, поспа четири часа, събуди се в ужасно настроение, взе душ, без да пее, и дори не подсуши косата си, преди да тръгне.
— Радостите на семейния живот — отбелязах.
— О, да — каза той. — Трябва ми една хубава верижна катастрофа, за да се почувствам полезен.
Майло вдигна мобилния си телефон и изръмжа:
— Стърджис.
— Аз съм. Къде се намираш?
— На Мълхоланд — отвърна той някак вяло. — Взирам се в пръстта. Опитвам се да разбера дали не съм пропуснал нещо.
— Ще внеса искрица радост в скапания ти живот.
Казах му за Улрих.
Очаквах изумление и ругатни, но гласът му отново прозвуча равнодушно.
— Странно е, че го споменаваш точно сега.
— Вече си се досетил?
— Не, просто си мислех за Улрих, защото паркирах колата си там, където беше микробусът, и се поразтъпках из района. Когато слънцето изгря, така се отразяваше в задното ми стъкло, че ме заслепяваше, и не можех да видя нищо вътре. Улрих твърдеше, че с момичето са открили Мейт малко след изгрева и че са видели тялото през задните стъкла на микробуса. Било е преди седмица, а и прозорците на микробусите са по-високи от моите, но не мисля, че това е от голямо значение, и не ми се вярва ъгълът на лъчите да се е променил толкова оттогава. Чакам да видя дали видимостта ще се подобри значително през следващия четвърт час. Само по себе си, това не е нищо съществено, но след като ми каза… Оставих адреса на копелето в участъка. Ще поискам справка и за него, и за момичето. Време е да ги навестя.