— Може би тя е в опасност.
Обясних защо.
— Болна? — повтори той. — Да, определено не изглеждаше добре със здравето. Още една причина да ги посетим.
— Как ще подходиш към Улрих?
— Нямам основания за арест, Алекс. В момента мога единствено да го понаблюдавам в естествената му среда. Ще кажа, че просто наминавам и ми е хрумнало да го попитам дали не се е сетил за още нещо. Защото сме стигнали до задънена улица. Това би му харесало, нали? Ченгетата са глупави и се допитват до неговата мъдрост.
— Наистина би се почувствал поласкан — потвърдих. — Стига да повярва. Твърде хитър е. Ще се запита защо след ареста на Ричард чукаш на неговата врата в неделя сутрин.
Мълчание.
— Какво ще кажеш да намекна, че са възникнали усложнения при настоящото разследване… за които не мога да говоря. Ще се досети, че имам предвид Зоуби, но няма да го каже. Ще си поиграем и ще го държа под око. Може би Стратън ще издаде признаци на тревога. Може би по-късно през деня ще мога да поговоря с нея насаме.
— Звучи разумно. Искаш ли да дойда с теб?
Няколко мига пращене. Най-сетне отговори:
— Да.
Когато влязох в спалнята, Робин се бе надигнала и потъркваше очи.
— Добро утро.
Целунах я по челото и започнах да се обличам.
— Колко е часът? Кога си станал?
— Рано. Преди малко. Майло ме чака на Мълхоланд.
— О! — сънено промърмори тя. — Изникнало ли е нещо?
— Може би — отвърнах. Това я накара широко да отвори очи. — Вероятна следа. Нищо опасно. Просто трябва да поразмърдам мозъка си.
Протегна ръце към мен и се прегърнахме.
— Пази го — каза тя. — Този твой мозък. Обичам го.
33.
Майло бе спрял на шосето под местопрестъплението с включен двигател и потупваше с пръсти по волана. Оставих севилята на няколко метра разстояние и се качих при него. Бе облечен в същия сив костюм, но изглеждаше доста овехтял. Потеглихме на изток по Мълхоланд, стигнахме до Глен и продължихме на север през Вали.
— Откъде се сдоби с адреса? — попитах.
— От службата за регистрационни номера. БМВ-то не се води на негово име и не е законен собственик на никакво друго превозно средство, но момичето, Стратън, притежава двегодишен сатурн и адресът й е в базата данни. Шърман Оукс, не Енсино. Две преки на изток.
— Защо да казваш истината, когато можеш да излъжеш?
— Обича да се застрахова за всички случаи, а?
— Изпипва всяка подробност — съгласих се. — Помниш ли какво ми каза ти? Че единствените следи били негови и на Стратън? Разчистил е след себе си, но ако случайно е пропуснал нещо, умело си е осигурил правдоподобно обяснение.
— Толкова години… дирижиране… водил е за носа цял оркестър. — Майло отмести едната си ръка от волана и я повдигна към тавана. — Господи, дай ми възможност да го затапя… Има ли нещо друго, което смяташ, че трябва да зная, преди да застана срещу него?
— Дръж се приятелски, но с авторитет. Не отивай в никоя от двете крайности. Докато го слушаш, оглеждай се наоколо. Накарай го да гадае дали просто проявяваш любопитство, или търсиш нещо. Да видим как ще се държи при несигурност. Разпитвай го за общи неща и изведнъж вмъквай непредвидими въпроси, каквито толкова те бива да измисляш. Добра тактика е да питаш за това, което най-малко очаква. Ти ще диктуваш правилата. Ако стане нервен, може да направи нещо импулсивно, например да си събере багажа и да замине нанякъде, когато повярва, че си си тръгнал, или да скрие нещо… в таен сейф. Много вероятно е да има такъв, където да крие сувенирите си от Таня.
— Сигурен си, че събира сувенири?
— Бих се обзаложил. Можеш ли да уредиш жилището веднага да бъде поставено под наблюдение?
— Каквото и да стане, ще го държим под око, Алекс. Дори ако се наложи лично да се заема с това. Значи предлагаш сам да вляза в ролята и на доброто, и на лошото ченге. Но да действам внимателно. Добре, ще бъда в стихията си, макар и без алкохол за стимул. Ти как ще се държиш?