— И тя ли е избрала „Станфорд“?
— Все още не е решила, затова искам да го види отново. Има добри шансове. Успехът й значително се повиши след сеансите с теб. Този семестър учи здравата. Пълна програма, допълнителни курсове, специални задачи. Все още се опитваме да преценим дали е по-добре да кандидатства за ранен прием, или да изчака. „Станфорд“ и „Айви“ приемат повечето си студенти рано. Това, че е наследница на изявена тяхна възпитаничка, е предимство, но конкуренцията винаги е силна. Затова се обадих. Тя все още има проблеми с вземането на решения, а датите за ранен прием са през ноември, така че времето ни притиска. Надявам се, че можеш да я вместиш в графика си за тази седмица.
— Мога — потвърдих аз. — Но…
— Тарифата е същата, нали? Или си увеличил таксите?
— Същите са…
— Нищо чудно — отбеляза той. — При такъв натиск от страна на здравните институции едва ли бихте повишили тарифите. Все още те има в компютъра ми, можеш да изпратиш сметката в офиса.
Поех си дълбоко дъх.
— Ричард, с удоволствие ще приема Стейси, но преди това трябва да те предупредя, че полицията се обърна към мен за консултация във връзка с убийството на Мейт.
— Разбирам… всъщност не. Не разбирам защо.
— Не за първи път сътруднича на отдела. И по-рано съм работил с главния детектив. Не ми е отправил конкретна молба, иска само безпристрастна психологическа преценка.
— Защото негодникът беше луд?
— Защото детективът смята, че мога да бъда полезен…
— Доктор Делауер, това е толкова необяснимо, че граничи с абсурдно.
— Но е истина — уверих го аз и отново си поех дъх. — Досега не съм казал, че познавам семейството ти, но е възможно да възникне конфликт, защото имат списък на умъртвените от Мейт…
— … жертви — довърши той. — Моля те, не ги наричай „пътници“ като онзи тип.
— Ричард, опитвам се да ти кажа, че полицията ще поиска среща с теб. Преди да продължа работата си, трябва да обсъдим това. Не желая да чувстваш, че има сблъсък на интереси, затова позвъних…
— Значи се намираш в сложно положение и искаш да изясниш позицията си.
— Не е въпрос на позиция, а…
— Искрено се опитваш да постъпиш правилно. Е, разбирам те. В моя бизнес това се нарича коректност. Какви са намеренията ти?
— Сега, след като отново ми се обади заради Стейси, ще се откажа от Мейт.
— Защо?
— Тя е моя пациентка от дълго време. Просто нямам избор, не мога да продължа да съдействам на полицията.
— Какво обяснение ще дадеш?
— Няма нужда от обяснение, Ричард. Впрочем полицията може да разбере за връзката помежду ни и от друго място. Тези неща се разчуват.
— Точно така — съгласи се той. — Не разчитай на мен да пазя тайна. Когато се свържат с мен, лично ще ги уведомя за сеансите ти със Стейси. Какво има за криене? Грижовен баща търси помощ за страдащите си деца. Още по-добре е сам да им го кажеш. — Захили се. — Добре че имам алиби. Знаеш ли какво, докторе? Изпрати ги по петите ми. С радост ще споделя с тях чувствата си към онова копеле. Кажи им, че няма нищо, което да съм желал по-силно, отколкото да танцувам на гроба му. Глупаво е да се отказваш от парите за консултантската си работа, доктор Делауер. Не искам да се чувствам виновен за спада на доходите ти в тези трудни времена за частната практика. Продължавай да сътрудничиш на ченгетата. Всъщност предпочитам да продължиш.
— Защо?
— Кой знае, може би като се поровиш в живота на онзи злодей, ще разкриеш кирливите му ризи пред света.
— Ричард…
— Зная, че ще бъдеш дискретен във връзка с всичко, което откриеш, такава е природата ти, но цялата информация ще достигне до полицията, а там има много хора, които не знаят да държат езиците си зад зъбите. Неизбежно е да се разчуе… Ще бъда доволен, доктор Делауер. Като съдействаш на полицията, ще работиш и за мен. Е, кога да доведа Стейси?
Уговорих си среща с него за следващата сутрин и когато затворих, се почувствах като на малка лодка по време на тайфун.
От половин година не бях разговарял с Ричард Дос, но държането му бе все същото. Нямаше причина да бъде различно. Ричард не се бе променил и никога не си бе поставял подобна цел.
Едно от първите неща, които бе споделил с мен, бе ненавистта му към Мейт. Когато научих новината от телевизията, първата ми мисъл бе: „Ричард го е спипал“.