Тя кимна.
— Така се запознаха. Таня беше в болница за химиотерапия, а той помагаше на доброволни начала. Започна да прекарва много време с нея. Когато не можеше да се храни сама, стоеше до нея и й даваше парченца чипс в устата.
Тонът, с който описа този акт на себеотрицание, издаде раздразнение.
— Добър човек — отбелязах.
— Предполагам… Питах се защо го прави. Честно казано, не изглежда от хората, които биха полагали доброволен труд от милосърдие. Но какво значение има, сестра ми може сама да взема решения.
— Вие не го харесвате — казах аз.
— Щом тя го харесва… Не, истината е, че го смятам за самонадеян чешит. Мисля, че може би и Таня забелязва това. Най-сетне. — Усмивката й издаде леко злорадство. — Може би просто ми се иска да е така, но вече не го защитава толкова, когато го нарека самонадеян чешит.
Усмихнах й се в отговор.
— В коя болница се запознаха?
— „Вали Комприхенсив“, в Резеда. Пълна мизерия според мен, но направлението й беше за там. Защо разпитвате за Пол?
— Той и сестра ви са важни свидетели. Когато разследваме убийство, сме длъжни да проверяваме всичко. Пол все още ли е доброволец в болницата?
— Не. Когато изписаха Таня и двамата започнаха да се срещат, напусна. Това ме озадачи.
— Защо?
— Питах се дали не работи там само за да сваля жени. Щом сестра ми стъпи на крака, веднага започна интимна връзка с нея. Два месеца по-късно и двамата напуснаха жилищата си и наеха тази къща.
— Преди колко време беше?
— Повече от година — отвърна тя. — Не бива да злословя по негов адрес, щом Таня го харесва. Отнася се добре с нея. Готви, чисти… сам върши всичко това, какво повече би могла да иска? Не разхвърля дрехи по пода, маниак е на тема ред. Таня никога не е живяла в толкова подредена къща. Дори къпе и реше Дъчес, кучето й, часове наред се занимава с нея. Вече и Дъчес го харесва. В началото не беше така и си мислех: „да, животните усещат“. Какво разбирам аз? А може би кучетата не са толкова умни. Именно Дъчес ги е забъркала в тази каша, като е намерила… знаете, нали?
— Какво друго ви каза сестра ви за сутринта, когато са открили Мейт?
— Почти нищо. Както казах, беше разстроена. Всъщност Таня никога не е била от приказливите. Но Пол говореше много разпалено. Сигурно ще бъде доволен, че отново го търсите, за да му задавате въпроси.
— Защо? — попита Майло.
— Вълнувал се. Бил любопитен да узнае нещо повече за „полицейските процедури“. Когато Таня ми се обади, дойдох тук, за да й предложа подкрепа. Пол беше включил телевизора и чакаше да чуе дали ще съобщят нещо за тях. Затова ще се зарадва на вашето внимание.
— Винаги готов да помогне — отбеляза Майло. — Имате ли представа къде бихме могли да го открием?
— Не, както ви казах, може да са навсякъде. Хрумва му да отидат на някое място и почти винаги успява да придума Таня. Той шофира, а тя спи в колата.
— Почти винаги? — казах аз.
— Понякога не е съгласна. Не обича да изоставя работата си. Когато му откаже, Пол започва да се цупи и обикновено се затваря у дома, но понякога заминава сам за ден-два… Нямам представа къде са, но проверете в Малибу. Това е единственото място, където Таня обича да ходи.
— Къде в Малибу? — попита Майло с нехаен тон.
— Не на плажа. Имаме… двете с Таня притежаваме малък имот в планината край Малибу. В задния край, близо до Агура, отвъд границата на окръг Вентура, горе на възвишенията. Пет-шест акра, не зная точната площ. Родителите ни го купиха преди години, татко се канеше да строи къща, но не доживя. Аз не ходя там, защото наоколо няма нищо и мястото е запуснато. Малка разнебитена колиба, без телефон и условия за къпане. Електричеството често прекъсва поради свлачища. Децата ми биха полудели от скука.
— Но на Таня й харесва.
— Обича тишината. Докато се възстановяваше от болестта, често ходеше там, може би за да покаже колко е силна. Понякога е ужасно упорита. Вероятно парцелът струва нещо, трябваше да го продам още преди години.
— На Пол харесва ли му? — попитах. — Нали е планинар?
— Може би. Най-голямата страст на Пол е шофирането, сякаш бензинът е безплатен, а той разполага с неограничено свободно време.
— Ръководи собствена агенция за недвижими имоти.
— Не зная как търгува с тях… струва ми се, че не работи много, но е добре финансово — каза тя. — Винаги има пари. Не се скъпи за Таня, трябва да призная. Купува й бижута, дрехи, каквото пожелае. Плюс готвенето и чистенето. Нима има от какво да бъда недоволна?