Майло записа указанията й как да стигнем до вилата и обеща да й се обадим, ако намерим сестра й там.
— Чудесно — каза Крис Ламплиър. След миг смръщи вежди. — Това означава, че ще разбере, че съм идвала да я проверявам, защото аз съм единственият човек, който знае за мястото в Малибу.
— Там, където работи, имат ли номера ви? — попита той. — Предполагам, че е посочила вас като човек, към когото да се обърнат при извънредни обстоятелства.
Тя се усмихна.
— Да, дала е моите координати.
— Чудесно. Ще й кажем, че ние сме се свързали с вас.
— Благодаря… Нали няма опасност? За Таня и Пол?
— Каква опасност да има, госпожо?
— Не зная. Струва ми се, че държите да разговаряте с тях час по-скоро.
— Просто доизясняване на подробности, както вече ви казах. Случаят е нашумял и трябва да направим всичко възможно да не изглеждаме като глупаци.
— Разбирам ви — усмихна се тя. — Никой не обича да го вземат за глупак.
34.
Майло профуча по 405-а магистрала. Връзката със 101-а бе близо и скоро се вляхме в потока от коли на изток.
— Малибу — каза той. — Звучи ми познато.
— О, да.
Преди няколко години с Робин бяхме наели къща точно до границата на областта. Краят на пътя през каньона, до който ни бе упътила Крис Ламплиър, се намираше на по-малко от километър разстояние. Бях се разхождал из района покрай местата за къмпинг и малкото уединени частни имоти. Повечето от земята бе държавна собственост. Помнех дългите периоди на тишина, нарушавана само от гласовете на птиците, воя на койотите и от време на време някой твърде бърз камион. Тази тишина бе успокояваща, но понякога ми се струваше отегчителна.
— „Пол обича да шофира“ — продължи Майло. — Достоен кандидат за школата на серийните убийци. Особняк, чието любимо занимание е шофирането. Защо не се сетих за това? Щях да го арестувам още първия път и да спестя на града много главоболия.
— Не забравяй за щедростта му — изтъкнах. — Подарява на приятелката си бижута. Колко ли от тях са били собственост на други жени?
Той се засмя насила.
— Трофеи… бог знае какво друго пази.
Излезе на Кейнън и пое покрай плажа. Крайбрежната магистрала бе напълно пуста след Транкас Кениън. Бе настъпил отлив, океанът бе спокоен и изглеждаше неестествено ярък. Преминахме границата на областта по магистралата малко след плажа Карило, където край мократа ивица пристъпваха неколцина търсачи на съкровища в пясъка.
Отново на Мълхоланд. Край на пътя.
Нямаше начин да се измине Мълхоланд от край до край. Беше над петдесеткилометрова черна ивица, която опасваше Ел Ей от Източен Холивуд до Пасифика, прекъсната на няколко места от хълмове, обрасли с бурени. Нищо важно не се постига лесно… Дали Майкъл Бърк/Пол Улрих се бе сетил за това, когато бе избирал място за убийството?
Когато изминахме около километър и половина навътре във Вентура, Майло погледна надясно и сви към парцелите. За миг зърнах старата къща с дървена облицовка, която бяхме наели до частния плаж отвъд резкия завой на магистралата. С Робин бяхме прекарвали дълго време навън, загледани в пеликаните или делфините, без да обръщаме внимание на невзрачния вид на временното си жилище. Бяхме останали там близо година, докато строяха новата ни къща в Глен. Веднага щом се бяхме изнесли, собственикът бе преотстъпил бунгалото на сина си, който имаше амбицията да стане писател. Надяваше се „младши“ да черпи вдъхновение от природата. При единствената ми среща с младия талант той бе пиян. Досега не бях видял книга с неговото име на корицата. Младежка вятърничавост.
Продължихме нагоре в планината. Никой от двама ни не проговори, докато търсехме немаркирания път, водещ до имота. Крис Ламплиър бе казала, че на пощенската кутия има адрес.
Майло подмина мястото и се наложи да обърнем. Най-сетне го намерихме, на седем-осем километра от океана. Между него и съседния частен имот имаше повече от километър държавна земя.
Пощенската кутия се намираше на няколко крачки от портата и бе скрита сред храсти. Беше покрита с ръжда, вратата й липсваше, а стълбът, върху който се крепеше, бе разклатен. Повечето от буквите на надписа от златисто фолио също липсваха. Трите останали цифри бяха с отлепени и сгърчени краища.