Прозвуча още един отчетлив изстрел, а след него трети и още две рози украсиха гърдите на Улрих. Цялата му блуза се обагри в червено и бе трудно човек да повярва, че по-рано е била бяла.
Ръката на Майло уверено стискаше револвера, а очите му отместиха поглед от Улрих към боровата гора.
Още аплодисменти.
Когато четвъртият куршум одраска темето на Улрих, чантата падна от ръката му.
След миг тялото му се стовари върху нея.
Всичко стана за по-малко от десет секунди.
От къщата се чуха писъци, но Таня не се появи.
Дъчес лаеше. Майло все още стоеше с насочено оръжие, сякаш се прицелваше в тишината, в далечината, в обраслия с дървета склон.
35.
Наложи се да почакаме доста дълго, докато пристигнат местните шерифи от Малибу и още по-дълго, докато организират отряд за претърсване на склона. Малка армия от нервни мъже с жълти униформи нетърпеливо потриваха ръце. Всичките бяха сигурни, че стрелецът все още е там, и се готвеха да открият огън срещу него.
Докато чаках групата да се събере, Майло се въртеше около експерта по съдебна медицина и се стараеше да поддържа у местните полицаи усещането, че те държат нещата под контрол, и все пак правеше всичко, за да не пропусне никоя подробност. Помоли ме да утеша Таня Стратън, но опитите ми се оказаха безполезни. Тя отказа да разговаря с мен и вместо това потърси успокоение в телефонен разговор със сестра си и милване на кучето. Наблюдавах я отдалеч. След като заместник-шерифите я бяха отвели от местопрестъплението, седеше на земята под едно дърво със свити колене, от време на време нервно потърквайки брадичката си. Отново бе сложила слънчевите очила и не можех да преценя израза на очите й. Останалата част от лицето й издаваше недоумение и гняв. Навярно се питаше колко още грешки ще допусне до края на живота си.
Докато чакахме шерифите, Майло бе огледал вилата. Не бе попаднал на никакви трофеи. Всъщност вътре нямаше почти нищо. При старателното претърсване по-късно през деня не бяха открити никакви веществени доказателства освен лекарската чанта. Стара, изтъркана кожа и златисти инициали над закопчалката: ЕХМ.
Таня Стратън заяви, че никога не я е виждала. Повярвах й. Логично бе Улрих да е крил принадлежностите си, за да ги използва, когато е готов. Ако стрелецът се бе забавил малко, щеше да бъде лишена от възможността да допусне нови грешки.
В чантата имаше скалпели, ножици и други лъскави предмети. Тънки маркучи за интравенозно вливане, стерилно опаковани медицински игли с различен размер. Пакети марля, спринцовки и малки ампули със ситно надписани етикети.
Тиопентал. Калиев хлорид.
Чантата бе отнесена от един местен детектив, който не си направи труда да попита какво означават инициалите, но Майло доброволно му предостави информацията. Когато групата за претърсване бе готова, двамата се качихме на задната седалка на една полицейска кола и слушахме нервните реплики, които разменяха двамата заместник-шерифи отпред.
Раните, начинът, по който куршумите бяха пронизали тялото на Улрих, издаваха, че са летели с голяма скорост, вероятно изстреляни с бойна пушка от човек, умеещ да борави с оръжие.
Не би било трудно да открием стрелеца, ако бе решил да се крие сред дърветата.
Знаех, че не е там. Бе постигнал целта си и нямаше смисъл да се навърта наоколо.
Не бе трудно да стигнем до боровете. Същият път, който ни бе отвел до имота със счупената пощенска кутия отпред, продължаваше още няколко километра нагоре и се разклоняваше. Дясната пътека се спускаше обратно надолу към брега и свършваше до горски резерват, кръстен на калифорнийски заселник, живял преди много време. На табела в началото му имаше предупреждение, че от възвишението се откриват панорамни гледки, но няма пътека през гората и любопитните туристи продължават на свой риск.
Групата се разпръсна с оръжия в ръце. Час по-късно отново се събра край пътя. От стрелеца нямаше и следа. Един от заместниците, опитен планинар, който се похвали, че е минавал по маршрута на Джон Мюър два пъти и може да се ориентира без компас, прецени откъде е стреляно.
Последвахме го до далечния край на гората, където дърветата бяха най-гъсти и високи, но се откриваше най-ясна видимост надолу към невзрачната къща и терена около нея. Виждаше се и океанът. Докато полицаите разговаряха, аз се загледах в синята шир. Забелязах параход на хоризонта и точки над водата, вероятно чайки.