Чакането тук не би било твърде скучно. Колко ли време бе стоял стрелецът?
Как се бе досетил? Може би се бе натъкнал на същата подробност, която случайно бях забелязал? В своя екземпляр от доклада… в оригиналния доклад за Мариса Бонпейн.
Бе казал, че ще лети за Сиатъл. Само преди няколко часа се бях свързал с него, за да обсъдим подробностите около убийството на Мариса Бонпейн, графика на Майкъл Бърк в медицинския институт и това, което знаеше за убийството на Мейт. Труп, открит от туристи.
Дали бе долетял обратно в Ел Ей, за да издири тези „туристи“ и бе пристигнал по-рано от мен и Майло?
Или ни бе излъгал за Сиатъл и изобщо не бе заминавал. Бе стигнал до прозрението точно като мен: насочвайки енергията, породена от натрапчивата идея, към ясна цел. После се бе качил да наблюдава и дебне… Явно беше търпелив човек, толкова години упорито бе преследвал тази цел, че няколко часа чакане не означаваха нищо за него.
Бе избрал място с прекрасен изглед.
Може би с умиление бе оставил пушката си върху парче мушама, за да хапне спокойно някой сандвич? Може би си бе донесъл и термос с нещо за пиене? Представих си как старателно почиства бинокъла.
Малък самотен пикник. Ирония…
След дълго обсъждане полицаите стигнаха до извода, че е безсмислено да продължават и че няма опасност някой друг да бъде застрелян днес. Отместих поглед от океана към вилата, пред която сега бяха паркирани линейки и полицейски коли, и се опитах да си я представя така, както я бе виждал Леймърт Фъско.
— Да, сигурно е бил тук, ъгълът е идеален — каза планинарят. — Вижте колко равно става, а и има скала, на която би могъл да опре бинокъла. Може би е оставил някаква следа, да повикаме оперативните работници.
Оперативната група пристигна. По-късно Майло ми каза, че не са намерили нищо, дори следи от гуми.
Това не ме изненада. Знаех, че ако бе паркирал твърде далеч от мястото за наблюдение, Фъско не би могъл да избяга толкова бързо. Най-вероятно бе тръгнал по дясната пътека и бе продължил по някой от многобройните странични пътища по възвишенията, повечето от които свършваха в задънени каньони, но няколко водеха до Вали, магистралата и цивилизацията.
Предварително бе обмислил по кой път да поеме, защото бе не по-малко съобразителен от жертвата си.
Най-големият риск бе да остави колата край пътя. Но дори и да я бе забелязал някой и поради някаква причина да бе записал регистрационния номер, нямаше никаква опасност, защото със сигурност бе наета под чуждо име.
Несъмнено бе паркирал наблизо.
Едва ли се бе изкачил пеша с тежката пушка и големия бинокъл на гръб при неговото накуцване.
— Лесна стрелба — отбеляза друг заместник-шериф. — Като лов на пъдпъдъци. Какво ли е направил онзи приятел, за да го ядоса толкова?
— Не се знае дали го е предизвикал с нещо — възрази колегата му. — В наши дни често загиват невинни.
Майло се засмя. Мъжете в жълто го изгледаха учудено.
— Дълъг ден, приятели — каза той.
— Все още не е свършил — напомни му планинарят. — Не сме открили отворкото.
Майло отново се засмя.
36.
Ноември е най-красивият месец в Ел Ей. Температурите са умерени, въздухът е ясен и свеж като в свят без въглеводороди, а нежните слънчеви лъчи придават на всичко приятен златист блясък. През ноември човек може да забрави, че някога индианците чумаши са наричали местността, в която се намира Ел Ей, Долината на дима.
В края на ноември се отправих към Ланкастър.
Бе изминал месец и половина от убийството на Елдън Мейт. Преди няколко седмици Майло бе приключил с описа на съдържанието на четирите кашона, които се пазеха в клетка в склад за лични вещи в Панорама Сити, наета от Пол Улрих под името д-р Л. Пастьор.
До него ни отведе ключ, който открихме върху нощното му шкафче. В самата къща не намерихме нищо интересно. Таня Стратън я напусна няколко дни след стрелбата в Малибу.
Кашоните бяха безупречно подредени.
Първият съдържаше изрезки от вестници, идеално сгънати и надиплени в хронологичен ред, с прикрепени листчета с имената на жертвите. Старателно бяха съхранени подробностите около самоубийството на Роджър Шарвеньо, както и тези за смъртта на момиче на име Виктория Лий Фъско.
Във втория имаше съвършено изгладени и сгънати дрехи, главно дамско бельо, но и няколко рокли, блузи и шалчета.