— Какво има?
— Доста полудувахме. Трябва да проверя дали нещо не е съсипало шедьовъра ми.
— Какво например?
— Капки пот.
— Може и да е за добро — отбелязах аз. — Лютиерско творение с чисто органични продукти.
— Майсторка, която черпи вдъхновение при оргазъм.
— Точно така. — Изправих се, застанах зад нея и вдъхнах от уханието на косите й. — Обичам те.
— И аз те обичам — засмя се тя. — Непоправим си.
— Това комплимент ли е?
— Зависи от настроението ми. Точно в този момент не съм сигурна какъв подтекст влагам. Всеки път, когато се любим, ми казваш, че ме обичаш.
— Това е хубаво, нали? Мъж, който открито изразява чувствата си.
— Страхотно е! — потвърди тя. — Много си последователен.
— Казвам ти го и при други обстоятелства, нали?
— Разбира се, но това е…
— Предсказуемо.
— Сто процента.
— Е — отбелязах аз, — значи професор Кастаня си води статистика?
— Не е необходимо. Нямам нищо против, скъпи. Винаги можеш да ми казваш, че ме обичаш. Харесва ми.
— Моята предсказуемост?
— По-добре е от вятърничавост.
— За разнообразие — предложих — мога да започна да ти го казвам на друг език. Например на унгарски. Да се обадя ли на Берлиц?
Леко ме целуна по бузата и взе длетото си.
— Страхотен мъжкар — каза тя.
Спайк започна да драска по вратата. Когато го пуснах вътре, се втурна покрай мен и легна по гръб пред краката на Робин. Тя игриво коленичи да го почеше по корема и късите му крака затрепериха.
— Е, Джезабел — въздъхнах, — хващай отново триона.
— Днес няма да режа с трион. Само това.
Робин повдигна длетото.
— Имах предвид себе си.
Хвърли ми поглед през рамо.
— Предстои ти тежък ден, а?
— Както обикновено — отвърнах. — Чужди проблеми. Нали за това ми плащат?
— Как мина срещата с Майло? Научил ли е нещо за доктор Мейт?
— Засега нищо. Помоли ме да направя проучване за Мейт и мисля първо да опитам с компютъра.
— Не би трябвало да е трудно да откриеш нещо.
— По всяка вероятност — съгласих се аз. — Но отсяването на ценната информация от цял куп празни приказки е друг въпрос. Ако стигна до задънена улица, ще потършувам в специализираната библиотека, може би в биомедицинския отдел.
— Аз ще бъда тук цял ден — каза тя. — Ако не ме прекъснеш, ще се преуморя. Какво ще кажеш да вечеряме рано?
— Добре.
— Не се бави, скъпи. Искам отново да те чуя да казваш, че ме обичаш.
„Страхотен мъжкар.“
Често, особено след по-натоварен ден от обикновено, вечер почти не говорех. Въпреки всички професионални курсове, които бях преминал, думите се губеха някъде между съзнанието и езика ми. Понякога ми хрумваха куп ласкави уверения, които не изричах.
Но когато се любехме… за мен физическият акт бе израз на емоциите и предполагам, че това е създало у нея такава представа за моята мъжественост.
Мнозина твърдят, че чрез любовта мъжете се стремят към секс, а при жените е обратното. Както повечето общоизвестни мъдрости за човешката природа, и тази не се отнася абсолютно за всички. Срещал съм жени, които владеят до съвършенство съблазнителското изкуство и безразсъдно се впускат в безразборни връзки, както и мъже, толкова привързани към партньорките си, че идеята за секс с непозната напълно ги отблъсква.
Не бях сигурен какъв тип мъж е Ричард Дос в това отношение. При запознанството ни сподели, че не се е любил със съпругата си през последните три години от живота й.
Каза ми го няколко минути след като влезе в кабинета ми. Сякаш бе важно да зная за въздържанието му. Бе изразил нежелание да се занимавам с когото и да било от семейството, освен с дъщеря му, а започна с откровения за себе си. Може би се опитваше да ме убеди в нещо, но не разбрах какво е то.
Запознал се с Джоан Хеклър в колежа и според него идеално си паснали, в подкрепа на което изтъкна факта, че са били женени двадесет и пет години. Когато се срещнахме, бяха изминали едва деветдесет и три дни от смъртта й, а говореше за връзката си с нея като за нещо останало далеч назад в миналото. Когато заяви, че искрено я е обичал, нямаше друга причина да се съмнявам, освен равнодушието му — в тона, погледа и в позата на тялото.