„Всеки пионер, всяка будна личност неизбежно страда. Иисус, Буда, Коперник, братята Райт. По дяволите, вероятно и изобретателят на лепилото за пощенски пликове е бил погубен от идиотите, които са произвеждали восък за запечатване на пратки“ (Мейт, 1995 г.)
„Разбира се, че би трябвало да участвам в телевизионното шоу «Тази нощ», но няма да стане, приятели! Има твърде много глупави правила, наложени от системата. Ако имах разрешението на слабоумниците, създали тези правила, щях да помогна на някого «да отпътува» от студиото. Щях да го направя на живо, така да се каже. Рейтингът на предаването би скочил до небето, уверявам ви, дори ако го излъчат в най-негледаното време. Като фон може да звучи класическа музика. Бих избрал нещастник с напълно увредена нервна система, напреднала мускулна атрофия — неспособност да владее крайниците си, треперещ език, гнусни лиги и никакъв контрол над пикочния мехур и червата. Нека навсякъде потече мръсотия, за да види светът в какво може да се превърне един неизлечимо болен човек. Ако можех да направя това, щяхте да се убедите в безсмислието на бръщолевенията колко ценен дар е животът и колко благородно дело е запазването му. Щях да поискам няколко минути пълна тишина и камерата да покаже в близък план лицето на «пътника», за да проличи колко е спокоен, когато тиопенталът започне да навлиза във вените му. Щях да покажа на целия свят, че състраданието няма нищо общо с празните приказки на някакъв си равин, твърдящ, че е божи пратеник, или на правителствен лакей, нямащ понятие от биология, който си въобразява, че знае по-добре от мен какво представлява животът и какво не. Защото нещата не са толкова сложни, амигос — когато мозъкът не работи, човекът не е жив. Телевизионното шоу «Тази нощ» може да се превърне в образователно предаване. Ако някога ми позволят, ще направя това“ (Мейт, 1997 г., в отговор на журналистически въпрос защо обича публичните изяви)
„Доктор Мейт е достоен за Нобелова награда, и то на две — за медицина и за мир. Част от премията се пада и на мен. Заслужавам я като негов адвокат“ (Хейзълтън, 1998 г.)
Още няколко заглавия, подредени според връзката им с темата:
Вестникарска бележка отпреди три години за художник аутсайдер от Колорадо с необичайния псевдоним Нулева толерантност, създал поредица картини, вдъхновени от доктор Мейт и машината му. Никому неизвестният дотогава господин изложил тридесетте си творби в изоставена сграда в занемарена част на Денвър. Журналист на свободна практика бе отразил новината в „Денвър Поуст“ и бе изредил заглавията на портрети, изобразяващи хора в поза, подобна на тази, в която е нарисуван противоречивият „смъртоносен доктор“: на Джордж Вашингтон от Гилбърт Стюърт, „Тъжното момче“ от Томас Гейнсбъроу, автопортрета на Ван Гог с превързаното ухо и портрета на Мерилин Монро от Анди Уорхол. Картините, на които не присъствал самият Мейт, представлявали колажи от ковчези, трупове, черепи и покрито с червеи месо. Но може би най-амбициозното произведение на художника било правдиво претворяване на „Урок по анатомия“ на Рембранд, графическо изображение на дисекция на човешко тяло, в което доктор Мейт изпълнявал двойна роля — на лектора, размахващ скалпел, и на разрязания труп.
Когато му задали въпроса колко картини е продал, художникът си тръгнал без коментар.
Мейт като касапин и жертва. Би било интересно да си побъбрим с господин Нулева толерантност. Записах материала и го разпечатах.
Два цитата от медицинска брошура на Харвардския университет: според гериатрично изследване 59,3 процента от близките на пациенти в напреднала възраст одобрявали узаконяването на подпомаганите от лекари самоубийства, но едва 39,3 процента от възрастните хора били съгласни. Проучване, проведено в онкологичен център, показало, че две трети от американците приемат евтаназията, но 88 процента от хората с рак, страдащи от постоянни болки, не желаят да обсъждат темата и смятат, че ако лекуващият им лекар я повдигне, това би уронило доверието им в него.
В сайт на феминистка организация открих статия от списание, озаглавена „Милост за женомразеца: да не би доктор Мейт да има проблеми с жените?“. Авторката повдигаше въпроса защо 80 процента от „пътниците“ му са от нежния пол. Твърдеше, че никъде не се говори за връзка на Мейт с жена и че той отказва да обсъжда личния си живот. Следваха фройдистки разсъждения.
Майло не бе споменал за семейство. Реших да проуча и този въпрос.