Последен материал: преди четири години сдружение от Сан Франциско, наречено „Хуманистична армия“, бе присъдило на Мейт най-голямата си награда — „Еретик“. Преди церемонията спринцовка, използвана от Доктор Смърт при скорошно „пътуване“, била продадена на търг за двеста долара, но веднага била конфискувана от полицай под прикритие поради нарушение на здравните разпоредби на щатската управа. Когато иглата била опакована като доказателство и полицаят си тръгнал, настанал смут. В речта си при приемането на наградата Мейт заявил, че дарява лекарската си престилка като компенсация и нарекъл служителя на реда „духовно нищожество с морал на разяждащ вирус“.
Името на спечелилата търга привлече вниманието ми.
Алис Зоуби. Ковчежник на „Хуманистичната армия“, сега президент на клуб „Сократ“. Жената, която бе наела фаталния микробус и още същия ден бе заминала за Амстердам.
Потърсих материали за клуба и намерих заглавната страница, на която имаше емблема, представляваща образа на патрона му — древногръцкия философ, заобиколен от венец, както предположих — от отровни растения. Вече бях разбрал от Майло, че щабът се намира на „Гленмънт Съркъл“ в Глендейл, Калифорния.
Манифестът на „Сократ“ утвърждаваше „правото на личността на собственост върху живота, което не бива да бъде ограничавано от варварски догми, налагани на обществото от официалната религия“. Под него стоеше подписът на Алис Зоуби, председател. Сто долара членски внос гарантираха уведомяване за предстоящи прояви и участие в тях. Заплащане — с кредитни карти „Американ Експрес“, „Виза“, МС и „Диск“.
Зоуби притежаваше магистърска степен по обществена администрация, но нямаше много сведения за професионалната й кариера. Въведох името й и резултатът от търсенето бе дълга статия от „Сан Хосе Мъркюри Нюз“, от която узнах предостатъчно за нея.
Бе озаглавена „Скандално изказване на председателка на сдружение в подкрепа на евтаназията“ и описваше Зоуби като:
… около петдесетгодишна, висока и слаба. Бившата директорка на болница сега посвещава цялото си време на дейността на клуб „Сократ“, организация за узаконяване на евтаназията. Доскоро членовете на сдружението бяха дискретни и оказваха влияние върху съдебни спорове, свързани с правото на смърт, използвайки личните си контакти с юридически лица. Но миналата неделя по време на беседа в „Уестърн Сън Ин“ тук, в Сан Хосе, Зоуби направи изявление, което постави клуба в светлината на прожекторите и породи въпроси относно истинските му цели.
Пред близо петдесетте участници в срещата Зоуби произнесе реч, в която призова за „хуманно прекратяване на страданията“ на пациенти с болестта на Алцхаймер и други „необратими умствени деградации“, както и на деца инвалиди и други лица, неспособни да вземат „решението, което ако бяха с всичкия си, биха приветствали“.
„Работих в болница двадесет години — каза мургавата дама с побелели коси — и станах свидетел на безброй мъчителни манипулации, извършвани като част от лечението на пациентите. Истинското състрадание не се изразява в превръщане на хората в живи трупове, а в научно разработване на скала за измерване на страданието. На онези, чиито показания са над определена стойност, трябва да бъде помагано своевременно по безболезнен начин да се освободят от него, ако са неспособни да го направят сами“.
Реакцията на местните религиозни лидери след това предложение на Зоуби бе бърза и категорично отрицателна. Католическият епископ Арманд Родригес го нарече „призив към геноцид“, а доктор Арчи ван Зант от баптистката църква „Маунт Цион“ обвини Зоуби в „служба на зловредна ерес“. Равинът Юджин Бранднър от синагогата „Емануел“ каза, че идеите на Зоуби „безспорно противоречат на всички еврейски ценности“.
Няколко дни по-късно бе публикувано анонимно съобщение на клуб „Сократ“ като опит за разяснение във връзка с изказването на председателката му, което бе наречено „призив за обществена дискусия, а не политика на организацията“.
Доктор Дж. Рандолф Смит, директор на комитета по медицинска етика на „Уестърн Медикъл Асосиейшън“, прие изявлението с известен скептицизъм. „Един прочит на стенограмата е достатъчен, за да разберем, че това е открит израз на философски убеждения и стремежи. Пред нас е зинала пропаст и сдружения като клуб «Сократ» изглеждат твърдо решени да ни тласнат надолу по стръмния склон на аморалността. Ако приемем идеи като тези на госпожа Зоуби и узаконим убийството на онези, които желаят да умрат, само въпрос на време е да започнем да умъртвяваме и хора, които не са изразявали такова желание, както става в Холандия“.