Записах статията и позвъних на Майло в участъка. Вдигна млад мъж, с известна подозрителност попита кой се обажда и ме помоли да изчакам.
Няколко минути по-късно Майло каза:
— Ало.
— Нова секретарка ли имаш?
— Детектив Стивън Корн. Единият от младите ми помощници. Какво ново?
— Открих нещо за теб, но не е голяма находка.
Открих и етически отговори, но щях да помисля върху тях по-късно.
— Какво по-точно? — попита той.
— Най-вече биографични данни и отзиви, но името на Алис Зоуби изникна от…
— Алис Зоуби ми се обади преди малко. Върнала се е в Ел Ей и иска да поговорим.
— Подранила е с два дни.
— Съкратила престоя си. Била потресена от новината за Мейт.
— Закъсняла реакция от скръб? — учудих се аз. — Мейт е мъртъв от седмица.
— Твърди, че е узнала едва онзи ден. Била в Непал, на планинска експедиция. Проявата в Амстердам трябвало да бъде последната спирка от пътуването й — голям конгрес на откачалки от цял свят на тема „смърт“. Не би отишъл да хапнеш пилешка салата в такава компания, а? Впрочем Зоуби твърди, че в Непал нямала достъп до новини и когато пристигнала в Амстердам преди три дни, домакините я посрещнали на летището и й съобщили за случилото се. Спала цяло денонощие и си резервирала място за полет насам.
— Значи е пристигнала преди два дни — пресметнах. — Все пак не се е свързала с теб веднага. Имала е нужда от време да помисли?
— Точните й думи бяха: „да дойда на себе си“.
— Кога ще се срещнеш с нея?
— След три часа в дома й.
Повтори адреса на „Гленмънт“.
— Където се намира щабът на клуб „Сократ“ — отбелязах аз. — Разгледах уебсайта им. Сто долара членски внос, приемат всякакви кредитни карти. Каква ли част от разходите си покрива с тези пари?
— Не вярваш в благородните й намерения?
— Възгледите й не вдъхват доверие. Мисли, че изкуфелите старци и децата инвалиди трябва да бъдат избавяни от страданията си, независимо дали искат, или не. Свалих цитати от нейно изказване — това е плодът на днешните ми усилия. Както и информация за други маниаци на тема „смърт“ и още щури изявления.
Разказах му за Роджър Шарвеньо и останалите болнични вампири и завърших с изложбата на господин Нулева толерантност.
— Интересно — каза той. — Изкуството винаги е било благодатна област.
— Нещо, свързано с художника, ми се стори особено интригуващо. Пресъздал е „Урок по анатомия“ и на картината Мейт едновременно размахва скалпел и лежи разрязан на масата за дисекции.
— Е, и?
— Това издава амбивалентност, желание да постави доктора там, където той поставя пациентите си.
— Значи смяташ, че трябва да вземам този тип на сериозно?
— Би било интересно да поговорим с него.
— Толърънс, което едва ли е истинското му име… Денвър… ще видя до какво мога да се добера.
— Докъде стигнахте със списъка на роднините? — попитах аз.
— Открихме телефонните им номера и опитахме да се свържем с всеки от тях. Помощниците ми вече разговаряха с половината. Всички обичат Мейт.
Явно не всички.
— Искаш ли да дойда с теб на срещата с „Алиса в страната на смъртта“?
— Да — потвърди той. — Виждаш ли колко жесток може да бъде животът? Един ден се катериш по планините в Непал, а на другия се налага да говориш с полицията… Вероятно жената е от онези, които смятат, че само физически здравите трябва да живеят. „Силното тяло над всичко“.
— Зависи за чие тяло става дума.
7.
Разбрахме се да отида в участъка след два часа и затворих. Бях решил да му се доверя за семейство Дос, но отново не го направих. Този път оправданието ми бе, че темата не е за обсъждане по телефона.
Исках да узная нещо повече за лекарската практика на Елдън Мейт и отскочих до биомедицинския отдел на университетската библиотека. Прегледах индекса на периодичните издания и се натъкнах на още няколко статии от списания, но нищо ново. Потършувах в каталозите за научна литература, макар и да не вярвах Мейт да е публикувал нещо, като имах предвид посредствената му кариера. Все пак попаднах на два материала. В брой на „Кемикъл Абстрактс“ отпреди тридесет и две години бе поместено писмо от Мейт до редакцията, коментар във връзка със статия за полимеризацията. Отнасяше се за сливането на малки молекули в по-големи и възможностите за създаване на по-добро петролно гориво. Мейт бе изразил категорично несъгласие. Авторът на статията, университетски професор, бе отхвърлил доводите му като несериозни. Тогава Мейт бе заемал длъжността помощник химик-изследовател в „Айтег Петролиъм“. Следващата публикация бе в „Медлайн“ отпреди шестнадесет години, също писмо, този път препечатано от шведско медицинско списание. Тогава Мейт вече е бил завършил второто си висше образование и бе представен като сътрудник на болницата „Оксфорд Хил“ в Оукланд, Калифорния. Не бе споменал, че е обикновен стажант.