— Защо, госпожо?
— Става дума за болни хора, детективе. Немощни, с болестта на Лу Гехриг или рак в последна фаза. Как биха събрали сили? А и защо биха го направили? Е, ако обичате…
Запристъпва от крак на крак. Изглеждаше нервна. Предположих, че новината за финансова ревизия е достатъчен повод за безпокойство.
— Само още няколко подробности — настоя Майло. — Защо сте наели микробуса от „Ейвис“ в Тарзана? Далече е и оттук, и от дома на доктор Мейт.
— Именно затова, детективе.
— Каква беше целта ви?
— Тук ни познават прекалено добре. Някой можеше да стане подозрителен и да откаже да ни даде бус под наем. Това бе причината да избера фирмата „Ейвис“. Стараехме се да бъдат различни. Предния път беше „Херц“, а преди това „Бъджет“.
Забърза към вратата, отвори я и заудря с крак по прага.
— Откажете се от версията, че е „пътник“. Никой от пациентите на Елдън не би му навредил. Повечето от тях са имали нужда от помощ, за да стигнат до мястото…
— Чия помощ?
Дълго мълчание. Зоуби се усмихна и скръсти ръце.
— Не, няма да задълбаваме в тази тема.
— И други хора ли са замесени? — попита Майло. — Доктор Мейт е имал помощници?
— Откажете се. Не бих могла да ви кажа, дори и да исках, защото не зная. Не желаех да зная.
— Защото доктор Мейт не е обсъждал с вас това, което е правел.
— Моля ви, тръгвайте!
— Да кажем, че доктор Мейт е имал доверени лица…
— Говорете каквото искате.
— Откъде сте толкова сигурна, че никой от тях не би се обърнал срещу доктор Мейт?
— Защо да го прави? — Зоуби избухна в истеричен смях. — Явно все още не разбирате напълно това, което се опитвам да ви кажа: Елдън беше гений. Не би разчитал на кого да е. — Стъпи на площадката и зачопли вратата с маникюра си. — Повтарям: търсете фанатик.
— А не е ли възможно някой фанатик да е влязъл в ролята на негов помощник?
— О, стига! — Отново смях. Зоуби разпери ръце. Пръстите й трепереха. Бързо ги отпусна. Последваха поредица тромави движения, които не се връзваха с грацията на танцьорка, която демонстрираше. — Не мога да отговарям на повече глупави въпроси! Този разговор ми е крайно неприятен!
Отново потекоха сълзи, но този път не на тънки симетрични струйки, а като порой. Тя трескаво ги изтри и затръшна вратата след нас.
8.
Когато отново се качихме в колата, Майло се загледа в бялата къща.
— Каква харпия!
— Държането й се промени след телефонното обаждане — изтъкнах аз. — Може би се страхува от данъчните. Или е била разочарована, че не я търсят от пресата. Но е много вероятно някой, който е работил с Мейт, да я е предупредил да бъде дискретна.
— Значи и Доктор Смърт е имал джуджета помощници, а?
— Тя почти потвърди съществуването им, което поражда интересен въпрос: тази сутрин стигнахме до извода, че убиецът е подмамил Мейт на Мълхоланд, като се е представил за „пътник“. А ако е бил някой, когото Мейт е познавал и му е имал доверие?
— Джудже изменник?
— Джудже, което се сближава с Мейт, защото му харесва да убива. В един момент решава, че вече е чиракувало достатъчно и е време да заеме мястото на майстора. Това се връзва с вживяването му в ролята на лекар и отмъкването на черната чанта.
— Тогава да не търся фанатизиран католик или евреин, а? Старата Алис би била ценна сътрудничка на Третия Райх. Жалко, че има желязно алиби. Авиолиниите потвърдиха полетите й. — Леко удари по таблото. — Доверено лице, което се оказва предател… Трябва да се добера до Хейзълтън и да видя какви книжа съхранява.
— Няма ли банкови сейфове на името на Мейт? — попитах аз.
— Досега не сме открили такива. Няма и пощенски кутии. Старал се е да заличава следите си като укриващ се престъпник.
— Всичко това е част от тръпката. Имал е и врагове.
— Тогава защо не е бил по-предпазлив? Тя беше права за начина, по който е живеел. Никакви мерки за сигурност.
— Монументално его — отвърнах. — Когато човек дълго време се е вживявал в ролята на Господ, започва да се главозамайва от славата си. Нашият човек се е стремял към скандална популярност още от самото начало. Бил е на ръба на медицинската етика много преди да създаде машината.
Казах му за писмото на Мейт до медицинското списание, бденията му до леглата на умиращи пациенти и взирането в очите им.