— Точния момент на смъртта, а? Зловещо. Представяш ли си да бъдеш на мястото на някого от онези нещастници? Лежиш, включен в безброй уреди, от време на време губиш съзнание и когато се събудиш, виждаш някакъв откачалник с бяла престилка да седи до теб и да те гледа втренчено. Не прави нищо, за да ти помогне, а само се опитва да засече точния момент, когато ще издъхнеш. Как е можел да се взира в очите им, щом са били в толкова напреднал стадий?
— Може би е повдигал клепачите им и е надничал под тях — предположих.
— Или е използвал клечки, за да ги държи отворени. — Отново удари по таблото. — Какво ли е преживял в детството си? — Още един поглед към бялата къща. — Бивша съпруга. За първи път чувам, че е бил женен. Не бих искал това да излезе в пресата и да ме изтипосат като глупак, както се чувствам. — Усмивка. — Бившите брачни партньори често са най-добрите източници на информация. Обичат да говорят.
Позвъни по мобилния си телефон.
— Стив, аз съм… Не, нищо разтърсващо. Слушай, обади се в областния архив и потърси брачно свидетелство или документи за развод на стария Елдън. Ако не намериш, питай в други области… Ориндж, Вентура, Бърдуу, всички.
— Преди да се захване с медицина, е работил в Сан Диего — казах аз.
— Първо пробвай в Сан Диего, Стив. Току-що разбрах, че е живял там, преди да стане доктор… Защо ли? Защото може да се окаже важно… Какво? Задръж. — Обърна се към мен. — Къде е учил медицина?
— В Гуадалахара.
Това го накара да се намръщи.
— В Мексико, Стив. Няма смисъл да правиш опити да изкопчиш нещо оттам.
— Стажувал е в Оукланд — добавих. — Болница „Оксфорд Хилс“, преди седемнадесет години. Закрита е, но може би се пазят някакви регистри.
— С мен е доктор Делауер — каза Майло. — Направил е независимо проучване… Да, отдавна работи… Какво? Ще го попитам. Ако нищо от това, което ти казах, не доведе до важна информация, свържи се с хората ни в осигурителните служби. Никой не е поискал изплащане на застраховка „Живот“, но може би ако има лица, които се водят на негова издръжка, им се полагат някакви държавни помощи… Зная, че може да стигнеш до задънена улица, Стив, но такава е работата ни. Ако не се добереш до нищо от осигурителните, залови се отново с областните архиви, Кърн, Ривърсайд, където и да е, провери в целия щат… Да, да, да… Нещо ново за Хейзълтън? Добре, продължавай да опитваш да се свържеш с него… Остави по петдесет съобщения на домашния и служебния му телефон, ако се налага. Зоуби каза, че притежавал верига от обществени перални… да, пускаш монета и си тръгваш с чисти дрехи. Провери това. Ако отново не доведе до нищо, разпитай съседите му, бъди настойчив… Какво? Кой? — Лека усмивка. — Интересно… Да, зная името. Определено ми е познато. — Майло затвори. — На малкия му доскучава… Помоли ме да те попитам дали ще психяса, ако работи дълго с мен.
— Има такава опасност. На какво се усмихна?
— Твоят човек, Дос, най-сетне е отговорил на обажданията ни. Корн и Деметри ще го навестят утре.
— Това е напредък — отбелязах.
— Госпожа Дос — каза той — била ли е в състояние да се придвижва сама?
— Да, доколкото зная. Възможно е да е шофирала сама, за да се срещне с Мейт.
— Възможно?
— Никой не знае.
— Просто се е измъкнала от къщи?
Свих рамене, но това бе самата истина. Посред нощ, без предупреждение или прощална бележка. Най-много бе наранила Стейси…
— Какво нехайство — отбеляза той.
— Болката кара хората да постъпват така.
— Стига толкова с доктор Мейт за днес… Вземи два аспирина, наспи се и не ми се обаждай сутринта.
Запали, а после отново се изви към мен и шкембето му се притисна към волана.
— Щом скоро ще се срещна лице в лице с господин Дос, има ли още нещо, което трябва да знам за него?
— Не харесва Мейт — отвърнах. — Сам настоя да ти го кажа.
— Хвали се?
— По-скоро иска да покаже, че няма какво да крие.
— Защо е имал зъб на Мейт?
— Не зная.
— Може би поради факта че е убил жена му, а той не е бил предупреден, че ще се случи?
— Вероятно.
Наведе се към седалката ми и бузестото му лице достигна на сантиметри от моето. Усетих мирис на афтършейв и цигари. Спортното му яке се отърка във волана, яката се повдигна и подчерта двойната му гуша.
— Какво има, Алекс? Човекът ти е дал разрешение да говориш. Защо криеш информация от мен?