9.
Жилището на Мейт бе на „Норт Виста“, между Сънсет и Холивуд. Представляваше горния етаж на седемдесетгодишна сграда с два апартамента. Под него живееше хазяйката — дребничка старица на име госпожа Едналин Кронфелд, която едва вървеше и носеше слухов апарат. Във всекидневната й на централно място бе инсталиран телевизор „Мицубиши“ с шестдесетинчов екран и когато ни покани да влезем, се върна на стола си, зави краката си с кафяв юрган и с интерес продължи да гледа някакво шоу. Лицата на екрана изглеждаха неестествено оранжеви. Предаването бе глупаво — две зле поддържани жени сипеха ругатни и преиграваха с крясъците. Водещата, блондинка с безупречна прическа и змийски поглед зад възголеми очила, се преструваше на мъдър помирител.
Майло каза:
— Искаме още веднъж да разгледаме апартамента на доктор Мейт, госпожо Кронфелд.
Никакъв отговор. В десния ъгъл на екрана се появи образ на мъж с хлътнали очи. Беше беззъб и се хилеше самодоволно. Премина надпис, който съобщаваше, че това е Дуейн, съпруг на Дениша, но любовник на Джанин.
— Госпожо Кронфелд?
Старицата се обърна в полупрофил, но не откъсна поглед от телевизора.
— Сетихте ли се за още нещо през последната седмица, което бихте искали да ми кажете, госпожо Кронфелд?
Хазяйката присви очи. Пердетата бяха плътно спуснати пред прозорците, барикадирани със стари евтини мебели от махагон.
Майло повтори въпроса.
— Какво да ви кажа? — попита тя.
— Нещо друго за доктор Мейт.
Поклати глава.
— Той е мъртъв.
— Идвал ли е някой наскоро, госпожо Кронфелд?
— Какво?
Отново повторение.
— За какво да е идвал?
— Да пита за доктор Мейт, да тършува в апартамента?
Никакъв отговор. Тя продължи да премигва. Ръцете й се напрегнаха и стиснаха юргана.
Дуейн излезе на сцената с тромава походка. Настани се между двете кресли, въпросително повдигна рамене и широко разтвори крака.
Госпожа Кронфелд промърмори нещо.
Майло застана на колене до стола й.
— Какво има, госпожо?
— Една отрепка.
Остана с поглед, втренчен в телевизора.
— Човекът на екрана ли? — попита Майло.
— Не, не, не. Дойде тук. Изкачи се по стълбите. — Нетърпеливо размаха пръст срещу предния прозорец и се плесна с длани по двете бузи. — Беше отрепка, косясал, мръсен, нали се сещате, клошар.
— Качил се е по стълбите до апартамента на доктор Мейт? Кога?
— Не, не, опита се да влезе там, но го разкарах.
Продължи да следи оранжевата мелодрама.
— Кога стана това?
— Преди няколко дни, може би в четвъртък.
— Какво искаше? — попита Майло.
— Откъде да знам? Да не мислите, че съм го пуснала?
Едната от враждуващите жени бе скочила на крака, сочеше с пръст и ругаеше съперницата си. Дуейн седеше помежду им и ги наблюдаваше самодоволно, като наперен петел.
Поредица пиукания, заглушаващи най-нецензурните изрази. Госпожа Кронфелд ги прочете по устните им и зяпна.
— Какви приказки!
Майло продължи:
— Какво още можете да ми кажете за клошаря?
Не получи отговор. Зададе й същия въпрос по-силно. Госпожа Кронфелд рязко се обърна към нас.
— Да, клошар. Качи се… — Потърка брадичка в рамото си. — … Опита се да влезе горе. Видях го, извиках му през прозореца да се разкара оттам и той офейка.
— Пеша ли?
Старицата изсумтя.
— Типове като него не карат мерцедеси. Мухльо! — Този път епитетът се отнасяше за Дуейн. — Идиотки, как могат да се карат за такъв мухльо?
— В четвъртък?
— Да… или в петък… Гледайте. — Жените се нахвърлиха една върху друга, сборичкаха се и започна циклон от драскане и скубане. — Идиотки!
Майло въздъхна и се изправи.
— Отиваме горе, госпожо Кронфелд.
— Кога мога да подам обява, че търся наемател?
— Скоро.
— Колкото по-скоро, толкова по-добре… Идиотки.
Стълбището към апартамента на Мейт се намираше от дясната страна на двуфамилната къща и преди да се изкачим по него, хвърлих поглед към задния двор. Представляваше циментирана площадка, на част от която едва се побираха две коли. Едната бе стар шевролет, за който Майло знаеше, че е принадлежал на Мейт, а другата — още по-стар „Крайслер Ню Йоркър“. Празните телове за простиране хвърляха сенки върху цимента. Над ниската тухлена ограда от всички страни се виждаха съседските къщи, повечето от които бяха неколкоетажни, по-високи от тази на госпожа Кронфелд. Ако човек си направеше барбекю тук, целият квартал щеше да узнае менюто.