Мейт се бе старал за него винаги да пише на първа страница на вестниците. Дали съзнателно бе живял така, че всичко да бъде на показ, или Алис Зоуби бе права, че е бил небрежен към сигурността на дома си?
И в двата случая — лесна жертва.
Споделих тези мисли с Майло. Той стисна зъби и ме поведе към входната врата.
До нея имаше малка закачалка, а подът бе засипан с рекламни брошури на заведения за бързо хранене. Майло ги вдигна, разгледа няколко от тях и ги остави. Гладката дървена врата бе запечатана с жълта лента. Той я скъса. С едно завъртане на ключа бяхме вътре. Обикновена ключалка, нямаше секретна брава. Всеки би могъл да влезе с ритник.
Вътре се носеше мирис на плесен и гниеща хартия. Въздухът бе така изпълнен с прах, че едва се дишаше.
Майло повдигна старите венециански щори. На светлината се откроиха облаци прах, които се бяха надигнали под обувките ни, докато вървяхме през мрачното помещение.
Изглеждаше тясно, защото предната стая бе буквално задръстена с книги. Бяха подредени на талашитени етажерки, отделени от пътеки, по които едва се минаваше. Рафтовете се огъваха под тежестта на изворите на познание.
Интелектуално усъвършенстване. Елдън Мейт бе превърнал жилището си в библиотека.
Дори върху кухненските плотове имаше купища книги. В хладилника бяха останали бутилки с минерална вода, мухлясало сирене и няколко омекнали зеленчука.
Запристъпвах, преглеждайки заглавията, и раменете ми се покриха с прах. Химия, физика, математика, биология, токсикология. Две цели етажерки бяха пълни с научни трудове по патология и съдебна медицина, а трета — с юридически четива, гражданско и криминално право.
Повечето книги бяха евтини издания с окъсани корици, каквито могат да се намерят във всяка антикварна книжарница.
Никаква художествена литература.
Влязох в малката преходна стая, която Мейт бе използвал за спалня. Три квадрата, нисък таван и обикновена електрическа крушка, закрепена за него с бяла порцеланова розетка. Лъчите на следобедното слънце проникваха през парчета пожълтяла хартия, залепени на прозорците, и осветяваха голи сиви стени. Евтината кушетка и нощното шкафче заемаха повечето пространство и едва оставаше място за очуканата чамова тоалетка с три чекмеджета. На нея имаше десетинчов телевизор „Зенит“, сякаш Мейт бе компенсирал разточителството на госпожа Кронфелд за качествено видео.
През странична врата се влизаше направо в банята. Обходих и нея, защото понякога тя разкрива много повече за личността, отколкото всяка друга стая. С тази не бе така. Самобръсначка, крем за бръснене и аптечка с лаксатив, таблетки против газове и аспирин. Поставки с кехлибарен цвят около ваната. Зеленият сапун, плувнал в луга в кафява сапунерка, напомняше за мъртва жаба.
Гардеробът бе тесен и претъпкан и от него лъхаше остър мирис на камфор. Десетината бели ризи и петте чифта сиви панталони носеха етикети на „Сиърс“. Строг черен костюм „Закъри Ол“, продукт на модна тенденция отпреди доста години. Три чифта черни обувки бяха изпънати на калъпи от кедрово дърво с форма на крак. На закачалките висяха два бежови шлифера, също с етикети от „Сиърс“, и две тесни черни вратовръзки от полиестер с надпис „Произведено в Корея“.
— Какво е било финансовото му състояние? — попитах. — Явно не е харчел много за дрехи.
— Имал е достатъчно пари за храна, бензин, ремонти на колата, книги, телефонни сметки и други неща от първа необходимост. Все още не съм се добрал до данъчните му декларации, но тук имаше няколко спестовни книжки. — Посочи към тоалетката. — Изглежда, основният му доход е била пенсията от Държавната служба по здравеопазване. Две хиляди и петстотин долара на месец, депозирани директно в спестовна сметка, плюс неритмични плащания в брой от двеста до хиляда. Предполагам, че са били дарения. От тях се получават по петнадесет хиляди на година допълнително.
— Дарения от кого?
— Предполагам, че от щастливи „пътници“ или техни наследници. Никой от роднините не спомена да е плащал на Мейт каквато и да е сума, но най-вероятно защото не биха искали да прозвучи сякаш са наели някого да убие баба им, нали? Припечелвал е общо по около петдесет хиляди годишно, така че не е бил бедняк. Внесъл е в банка още три пъти по сто хиляди, приходи от търговия с компактдискове. Странно, нали? Човек като него едва ли си е падал по инвестициите. Предполагам, че това е била чистата му печалба за десетилетие. Изглежда, грижливо е спестявал всеки цент, който изкара, откакто е започнал да прави бизнес от смъртта.