— Това трябва ли да ми носи утеха?
— Той не е Супермен, Майло.
— Добре. Защото нямам криптонит.
Остана замислен, поклащайки пакета. Жената на отсрещната страна вдигна очи и погледите ни отново се срещнаха. След миг тя продължи да чете.
— Ако е обикалял из стаите — каза Майло, — може би е докоснал нещо. След като са били снети отпечатъци. Преди малко ние пипахме къде ли не… ако поискам снемане на нови, ще стане доста забавно.
— Съмнявам се, че е оставил отпечатъци. Поне в това отношение е внимателен.
— Все пак ще настоя. — Тръгна с тежки стъпки надолу по стълбите. — Ако това е послание, до кого е адресирано? Едва ли е до обществеността. Не е можел да бъде сигурен, че някой ще го открие, както за трупа.
— На този етап — казах аз — целта му е отново и отново да изживява тръпката, като си спомня за това, което е извършил. Може би му е хрумнало да се върне на местопрестъплението, но е размислил, защото му се е сторило твърде опасно, така че се е задоволил да проникне в дома на жертвата — лично или чрез някакъв просяк.
Сетих се за нещо, което ми бе казал Ричард Дос: „… искам да танцувам върху гроба на Мейт“.
— Счупен стетоскоп — продължих. — Ако се окажа прав за черната чанта, посланието е ясно: „За мен истинските инструменти, за теб — счупени играчки“.
Когато слязохме в двора, Майло каза:
— Идеята за помощник ме накара да се замисля. За адвоката Рой Хейзълтън, който би трябвало да бъде в града, но не е. Кой е прекарвал повече време с Мейт? Добре е познавал апартамента му и може би дори е имал ключ. Поведението на този тип издава, че не е чист, Алекс. Мейт е мъртъв от седмица, през която Хейзълтън би трябвало да се скъса да дава интервюта. Но от него няма и следа. Събирал монети от обществени перални. Друг път! Този негодник има причина да се крие. Зоуби каза, че не е упражнявал друга адвокатска практика, освен да представлява Мейт. Това означава, че е твърде обвързан с него. Докторът е бил билетът на Хейзълтън към славата. Може би се е вкопчил в него, като е очаквал удобен момент да престане да свири втора цигулка. Наблюдавал е как Мейт забива иглите във вените на много „пътници“ и е решил, че вече е научил достатъчно, за да се превърне в Доктор Смърт. По дяволите, може би господин адвокатът е от онези типове, които завършват право, защото не са приети да следват медицина!
— Интересно — отбелязах. — Една бележка, на която попаднах, потвърждава тази теория. Изказване на Хейзълтън по време на пресконференция след съдебно дело. Заявил е, че Мейт е достоен за Нобелова награда и че самият той, като негов адвокат, заслужава част от премията.
Майло сви свободната си ръка в юмрук.
— Досега разчитах на Корн и Деметри да го издирват, но ще се заема лично. Веднага ще отскоча до къщата му в Саут Уестууд. Ако не желаеш да дойдеш с мен, мога да те оставя до участъка.
Погледнах часовника си. Наближаваше пет. Денят ми се стори безкраен.
— Ще се обадя на Робин и ще дойда.
Пресякохме улицата, за да се качим в цивилната кола. Майло сложи пакета с доказателството в багажника, а после заобиколи и се спря до вратата откъм шофьорската седалка. Хвърли поглед наляво.
Мексиканката не бе помръднала. Рязко наведе глава и разбрах, че ни е наблюдавала. Отново заби нос във вестника и си даде вид, че съсредоточено чете. Листовете затрептяха, въпреки че не полъхваше вятър. Явно ръцете й трепереха. Свали плетената си чанта на тревата.
Майло я огледа от главата до петите. Тя не му обърна внимание. Облиза устни и се наведе ниско над страниците.
Той понечи да се обърне с гръб към нея, но вдигна глава и когато погледът му се спря на апартамента на Мейт, каза:
— Почакай.
Последвах го, когато се приближи към нея. Ръцете й стискаха вестника така силно, че той шумолеше. Тя прехапа устни и го повдигна пред лицето си. Вече стоях достатъчно близо, за да прочета датата. Беше вчерашен брой, отворен на страниците за обяви. „Предлагам работа“…
— Госпожо? — каза Майло.
Жената вдигна поглед и отвори уста. Тънките й синкави устни бяха напукани и бледи в краищата. Имаше мургаво лице с торбички под очите.