Майло прокара вилицата си по ръба на парчето ябълков пай. Запитах се дали му е хрумнала същата мисъл като на мен: толкова много прозорливост в един кратък монолог.
— Е — каза тя, — към кого да се обърна за онази пенсия? А за завещанието?
Когато се върнахме в колата, Майло позвъни на две-три места и се добра до номера на отдела за военни пенсии.
— Що се отнася до завещанието — каза й той, — все още не сме се свързали с адвоката на доктор Мейт. Казва се Рой Хейзълтън. Обаждал ли ви се е някога?
— Онзи едър мъж, който винаги се появяваше по телевизията с Елдън? Не. Мислите, че завещанието е у него?
— Ако има такова, може би. Няма сведения в областните регистри. Ако науча нещо, ще ви уведомя.
— Благодаря. Предполагам, че ще се наложи да остана в града няколко дни. Знаете ли за някой чист и евтин хотел?
— В Холивуд е трудно, госпожо. На никое свястно място не е евтино.
— Всъщност не съм казала, че нямам пари. Работя, нося у себе си двеста долара. Просто не искам да харча повече, отколкото е необходимо.
Откарахме я до малък частен хотел, наречен „Уест Коуст Ин“ на „Феърфакс“, близо до Бевърли, и я настанихме. Плати със стодоларова банкнота и докато вървяхме към стаята й на първия етаж, Майло я предупреди, че е опасно да се носят пари в брой.
— Не съм вчерашна — отвърна тя.
Стаята бе малка и чиста, с изглед към „Феърфакс“, откъдето се чуваше бръмченето на преминаващите лъскави автомобили. В далечината, от другата страна на булеварда, се открояваха черно-белите сгради с модернистична архитектура на студията на Си Би Ес.
— Може би ще погледам някое шоу — каза тя и отмести пердетата. Извади от плетената си чанта друга рокля на цветя и пристъпи към гардероба. — Благодаря за всичко.
Майло й подаде визитна картичка.
— Обадете ми се, ако се сетите за нещо, госпожо… Впрочем, къде е синът ви?
Бе застанала с гръб към нас. Отвори вратата на гардероба и дълго наглася роклята на закачалката. Свали от горната лавица допълнителна възглавница и я потупа, за да намести пълнежа.
— Госпожо?
— Не зная къде е Дони — най-сетне отвърна тя. Силно удари с юмрук по възглавницата. Изведнъж сякаш се смали и се прегърби. — Дони е много умен, също като Елдън. Учи една година в Държавния университет в Сан Франциско. Мислех, че и той ще стане лекар. Имаше добри оценки, обичаше науката.
Гилерма притисна възглавницата към себе си.
— Какво се случи? — попитах.
Раменете й трепереха. Приближих се и застанах до нея. Тя се отдръпна и остави възглавницата на тоалетката.
— Казваха ми, че навярно е започнал да взема наркотици. Приятелите ми от църквата предполагаха, че е това. Но никога не съм го виждала дрогиран.
— Променил се е — казах аз.
Гилерма се наведе и закри очите си с длан. Осмелих се да докосна лакътя й. Мургавата й кожа бе мека. Придружих я до един стол и й подадох носна кърпичка. Тя я взе, стисна я в шепа и най-сетне изтри сълзите си.
— Дони стана съвсем различен. Престана да се грижи за себе си. Пусна дълга коса, брада, ходеше мръсен. Като бездомник. Но той има дом, може да се върне, когато пожелае.
— Откога не сте го виждали?
— От две години.
Гилерма скочи, влезе в банята и затвори вратата. Няколко минути вътре шуртеше вода, след което тя излезе и заяви, че е уморена.
— След като си почина, къде мога да хапна наблизо?
— Обичате ли китайска храна? — попита Майло.
— Разбира се, не съм претенциозна.
Той позвъни на заведение, предлагащо доставки на готови ястия, и поръча порция за след два часа. Когато си тръгнахме, Гилерма разглеждаше програма на кабелните телевизии.
Отново се качихме в колата и Майло намръщено отпусна глава на облегалката си.
— Ето едно щастливо семейство. Мейт младши е бездомник с психични проблеми, може би наркоман. Има мотив да убие Мейт и е напълно възможно да иска да заеме мястото му. Може би не биваше да отхвърляме клошаря като заподозрян толкова бързо.
— Щом Дони е интелигентен, дори и да е претърпял нервен срив, вероятно му е останал достатъчно разсъдък, за да планира ходовете си. Мейт го е изоставил по най-жесток начин. Такова отношение събужда първичен гняв, който би могъл да доведе до насилие. Славата на Мейт го е подклаждала допълнително. Може би дълбоко в себе си Дони отдавна е хранел надежда да превземе семейния бизнес… Едипов комплекс. Може би Мейт най-сетне се е съгласил да се види с него и са си уредили среща на Мълхоланд, защото не е искал синът да стъпва в апартамента му. Възможно е дори да е предвидил опасността и затова да си е осигурил по-лесно бягство, като е паркирал на заден ход. Но все пак е отишъл… от чувство за вина или заради тръпката.