— Кого… а, онзи! Не, от няколко дни.
— Можете ли да кажете колко, господин…
— Чембърс — отвърна младежът. — Къртис Чембърс. Мисля, че го видях да потегля за някъде преди шест дни. Дали си е идвал оттогава, не зная. Не съм показвал носа си навън, по цял ден уча. Защо?
— Помните ли колко беше часът, когато го видяхте, господин Чембърс?
— Сутринта, преди девет. Трябваше да се срещна с един преподавател и тръгнах навреме, за да стигна в девет. Мисля, че беше във вторник. Какво има?
Майло се усмихна и му даде знак да прояви търпение.
— Каква кола караше господин Хейзълтън?
— Микробус. Сив металик със синя ивица отстрани.
— Това единственият му собствен транспорт ли е?
— Не съм го виждал с друга кола.
— Някой живее ли при него?
— Не, доколкото зная — каза Къртис Чембърс. — Бихте ли ми казали какво става?
— Опитваме се да открием господин Хейзълтън във връзка с един случай…
— Убийството на доктор Мейт?
— Виждали ли сте го с доктор Мейт?
— Не, но всички знаеха, че той е адвокатът на Доктор Смърт. Хората в квартала говорят за това. Хейзълтън е голям чешит. Миналата година си направихме купон. Живея с трима съквартиранти, всичките сме в последен курс. Не сме вдигали много шум — и четиримата сме зубрачи и това беше единственият ни купон за цяла година, по случай края на семестъра. Съобразихме се със съседите, дори пуснахме бележки, за да ги предупредим. Една жена, госпожа Каплан от къщата до нас, изпрати бутилка вино. Никой не направи проблем, освен Хейзълтън. Той повика ченгетата. Беше едва единадесет и двадесет и повярвайте ми, нямаше никакъв шум, само музика. Е, може би е била малко силничка. Задръстен лицемер. След цялата суматоха, която е настанала в квартала заради него.
— Каква суматоха?
— Репортери, медии, всички тези глупости.
— Наскоро ли?
— Не, било е преди няколко години — отвърна Чембърс. — Не съм свидетел, тогава имах друга квартира, но единият от съквартирантите ми вече е живеел в тази къща. На улицата царял истински хаос. Все още се водели съдебни дела срещу Мейт. Двамата с Хейзълтън дали пресконференция точно тук. Пристигнали телевизионни екипи с прожектори, камери и всякаква техника. Блокирали всички улици, хвърляли фасове и боклуци по тревата. Някои съседи се оплакали на Хейзълтън, но той не им обърнал внимание. И след всичко това има наглостта да вика ченгетата заради нашия купон. Откачалник, винаги гледа сърдито. Защо го търсите, да не би той да е убил приятелчето си?
— Какво ви навежда на тази мисъл, господин Чембърс?
Младежът се усмихна.
— Не го харесвам… а и фактът, че е офейкал… Беше говорител на Мейт и предполагахме, че ще поиска да намаже от интереса на репортерите. Нали целта и на двамата е била такава? Само поради тази причина не приемах онова, което вършеше Мейт.
— Какво имате предвид? — попита Майло.
— Перченето, превръщането на чуждата болка в шоу. Искал е да отървава болни хора от мъките им, добре. Но не трябва ли да го прави дискретно? Съквартирантът ми казва, че Хейзълтън се държал така, сякаш му харесва да бъде в центъра на вниманието. Затова би било логично и сега да дава интервюта. Въпреки че според мен няма какво повече да коментира, щом Мейт е мъртъв.
— Предполагам, че сте прав — каза Майло. — Има ли още нещо, което бихте искали да ми кажете за него?
— Не… но ако ми оставите телефонния си номер, ще ви се обадя, в случай че го видя. Да вика ченгетата заради един студентски купон. Страхотен чешит!
На път обратно към участъка Майло каза:
— Първо госпожа Мейт, а сега и това момче. Прозрения от случайни хора. Като че ли всички разбират какво става по-добре от мен.
— Адвокат, който кара микробус.
— Да, да, предпочитано возило от психопатите. Не мислиш ли, че това означава нещо? Един сериен убиец представлява друг в съда. И печели.
— Единствените дела, които е печелел — отбелязах. — Не е постигнал много като адвокат и затова се е захванал с обществените перални. Зоуби твърди, че било заради Мейт, но може би едва е кретал преди появата на Мейт и е видял в него своето спасение. Бил е привлечен от идеята за „пътешествията“, ролята на верен помощник и славата. После помежду им е възникнало съперничество. Или, както каза ти, Хейзълтън е започнал да се стреми към нещо повече.