— Сещам се за онези сантиментални филми — каза тя. — Линдзи Уагнър в ролята на многодетна майка… Опитвам се да кажа, че случилото се с майка ми продължи толкова дълго… Не беше като с една друга приятелка. Нейната майка загина при ски злополука. Блъснала се в дърво и просто останала на място. — Щракна с пръсти. — Пред очите на цялото семейство. Наистина е било травматизиращо. А с моята… знаех, че ще се случи. Отдавна се питах кога, но… — Въздъхна дълбоко и нервно затропа с единия си крак. Десният й показалец отново посегна към възпаленото място и го разчеса. — Може би главното, за което трябва да говорим, е така нареченото ми бъдеще. Мога ли първо да ползвам тоалетната?
Забави се десет минути. След седмата ми хрумна да проверя дали не си е тръгнала, но тя се върна с коси, вързани на конска опашка, и гланц на устните.
— Добре — каза Стейси. — За колежа. Кандидатстването и това, че нямам ясна цел.
— Прозвуча, сякаш някой ти го е казал.
— Татко, училищният психолог, брат ми — всички. Наближавам осемнадесет години, в последния клас съм и би трябвало да се замисля за кариера и да избера куп извънкласни занимания, за да си съставя впечатляваща биография, сякаш ще се продавам. Струва ми се толкова… безсмислено. Съучениците ми, които трескаво се готвят за кандидатстване в колежи, един по един откачат. Аз съм единствената нормална и затова всички ме гледат като извънземна.
— Не можеш да мислиш като тях? — попитах.
— Не искам да мисля като тях. Честна дума, все ми е едно, доктор Делауер. Искам да кажа, зная, че накрая все ще се озова някъде. Има ли значение къде?
— Има ли?
— Според мен — не.
— Но всички казват, че не бива да ти е все едно.
— Или го казват, или просто витае във въздуха. Такава е атмосферата. В училище има ясно разделение, социологическо. Или се издънваш и знаеш, че ще попаднеш някъде, където тече купон, или си зубрач и от теб се очаква да влезеш в „Станфорд“ или „Айви“. Би трябвало да бъда в групата на зубрачите, защото оценките ми са отлични. Да не откъсвам поглед от учебника за подготовка за CAT и да решавам примерни варианти.
— Кога трябва да се явиш на изпита?
— Вече се явих веднъж. През декември. Всички се явихме, просто за тренировка. Но се справих достатъчно добре, не разбирам защо трябва да се явявам втори път.
— Какъв беше резултатът ти?
Отново се изчерви.
— Хиляда петстотин и двадесет.
— Фантастично! — казах аз.
— Ще се изненадате. В моето училище онези, които са получили под хиляда петстотин и осемдесет точки, ще се явяват повторно. Родителите на един от учениците изпратили писмо, че е бил дискриминиран поради индианския си произход. Не виждам смисъл.
— Аз също.
— Сигурна съм, че повечето завършващи биха сключили сделка да убият някого, за да си осигурят прием в „Харвард“, „Станфорд“ или „Йейл“.
— Много жестоко — отбелязах. Думите й ме накараха да се замисля.
— Живеем в жесток свят — каза Стейси. — Баща ми непрекъснато повтаря това.
— Той ли настоява да се явиш отново на CAT?
— Преструва се, че не ми оказва натиск, но ме убеждава, че е готов да плати таксата, ако поискам.
— Което е вид натиск.
— Предполагам. Запознали сте се… Как ви се стори?
— В какъв смисъл?
— Намерихте ли общ език? Той ми каза, че сте много умен, но в гласа му имаше нещо… като че ли не беше сигурен какво да мисли за вас. — Изведнъж Стейси застина. — Говоря твърде много… татко е неуморен, вечно трябва да бъде в движение, да размишлява, да върши нещо. Болестта на мама го подлудяваше. Преди да се разболее, и двамата бяха много активни. Ходеха заедно на джогинг, играеха тенис, пътуваха. Когато тя престана да живее и го остави сам, стана малко раздразнителен.
Изказването й прозвуча като обективно психологическо заключение. Преценка на страничен наблюдател? Понякога децата предпочитат тази роля, защото им се струва по-лека, отколкото да бъдат участници.
— Трудно му е било да се приспособи — казах аз.
— Да, но бързо се съвзе.
— Как се съвзе?
— Свикна да се справя сам. Намира начин да преодолее всичко. — Това прозвуча като обвинение. Повдигнах вежди, вместо да изрека следващия въпрос. Отговорът й бе: — Лекарството му срещу стрес е да не се застоява на едно място. Вечно е на път. Нали знаете с какво се занимава?