— Значи е опасно да се намесваш в разговорите им? — попитах аз.
Стейси докосна долната си устна.
— Не че не ме зачитат… просто не искам да ме смятат за глупава… Те… те просто са тандем, доктор Делауер. Когато Ерик си е у дома, понякога са неразделни като сиамски близнаци.
— А когато не си е у дома?
— Какво искате да кажете?
— Общуваш ли с баща си?
— Разбираме се, но той често пътува и имаме различни интереси. Страстен колекционер е, а аз не си падам по това.
— Какво колекционира?
— Отначало картини, калифорнийско изкуство. После ги продаде много изгодно и премина на китайски порцелан. Напълни цялата къща с дребни фигурки. Династия Хан, династия Сунг, династия Минг и така нататък. Харесват ми. Красиви са. Просто не одобрявам трупането на все повече и повече вещи. Мисля, че е оптимист, щом е решил да събира порцелан в земетръсна зона. Прикрепя ги с восък като в музеите и все пак при голям трус къщата ни здравата би се разлюляла.
— Как оцеляха при последния?
— Тогава все още ги нямаше. Захвана се с тях, когато мама се разболя.
— Мислиш ли, че има връзка? — попитах.
— Между кое?
— Колекционирането на порцеланови фигурки и заболяването на майка ти.
— Защо да има… о, сега разбирам. Вече не можеха да се развличат заедно и той е видял в това начин да се забавлява сам. Да, може би. Както ви казах, умее да се приспособява.
— Какво мислеше майка ти за колекцията му?
— Не съм забелязала да изразява някакво мнение. Като че ли вече не мислеше за нищо. Ерик харесва порцелана. Може да го наследи. Мен не ме е грижа. — Лека усмивка. — Аз съм кралица на апатията.
В края на шестия сеанс тя сподели:
— Понякога се питам за какъв човек ще се омъжа. Дали ще бъде властен като татко и Ерик, защото съм свикнала с този тип, или пълна противоположност. Не че мисля често по въпроса. Ерик си дойде за уикенда и двамата отидоха на някакъв търг за азиатски антики. Наблюдавах ги през прозореца, когато тръгнаха. Приличат си като близнаци. Това е единственият тип мъж, който познавам. — Поклати глава. — Татко не престава да купува вещи. Понякога мисля, че единственото, към което се стреми, е да заграбва все повече. Като че ли цели да завладее целия свят… Ерик искаше да дойде с мен днес, за да се запознае с вас.
— Защо?
— Връща се на лекции едва утре и предложи да излезем заедно, преди да отпътува довечера. Много мило, нали? Наистина е добър брат. Казах му, че първо трябва да дойда на сеанс при вас. Не знаеше, че ви посещавам, татко много държи на дискретността. Изнесе ми цяла тирада, че макар и да не съм навършила осемнадесет, според него имам пълни права. Като че ли ми прави голям подарък, но мисля, че донякъде се срамува. Веднъж, когато споменах за терапията на Беки, бързо смени темата… Както и да е, Ерик не бе узнал за вас и се изненада. Започна да разпитва, искаше да знае дали сте компетентен, къде сте получили дипломата си. Осъзнах, че всъщност не зная.
Посочих дипломите си.
— Добрият стар държавен университет. Не е „Станфорд“ или „Айви“, но предполагам, че ще бъде доволен.
— Трябва ли да го караш да се чувства доволен?
— Да, Ерик е геният в семейството… Има право на свое мнение, но то не влияе върху моето. Реши да не идва, вместо това отиде да покара колело. Може би някой ден ще го доведа да се запознаете.
— Ако се държа прилично?
— Разбира се — засмя се тя. — Запознанството с Ерик е голяма чест.
Дълго бях размишлявал за Ерик. За зловещата снимка, която бе направил на майка си. Бе застанал до леглото и бе запечатал жалката гледка хладнокръвно и безмилостно. Баща му я носеше в портфейла си като трофей.
Нима Ричард Дос бе мразил жена си толкова силно?
— Как реагира Ерик на смъртта на майка ви?
— С мълчание. Тих гняв. Вече бе прекъснал следването си, за да бъде до нея, и може би това го е ядосало достатъчно. После веднага се върна в „Станфорд“.
Студена нотка в гласа. Стейси зачопли кожичките на пръстите си и сведе поглед към скута си.
„Беше лош ход да разпитваш за брат й. Интересът ти трябва да бъде насочен към нея. Винаги към нея.“
Но се замислих дали някога е виждала снимките.
— Е? — подканих я.
— Това е.
Погледна часовника си. Оставаха още десет минути. Опитах се да продължа разговора.