— Нищо ново, а? — промърмори.
Свих рамене.
— Е, какво следва?
— Все същата песен, предполагам. Дос е интересен тип. Дребничък човечец зад голямо бюро. Сигурно столът му е сложен върху някакъв подиум. Обзалагам се, че е от онези, които намират вдъхването на страхопочитание за възбуждащо. Със сигурност ще направя по-задълбочено проучване за него.
— А Хейзълтън и Дони Мейт?
— Все още търся и двамата. С малко късмет успях да открия градинаря, който коси тревата. Хейзълтън не му е казал да престане да работи.
— Старае се да напомня за себе си — отбелязах.
— Токът и отоплението не са прекъснати. Предупредил е само да не му носят писма. Пощата му чака в клон Уестууд до поискване. Алис е казала истината за бизнеса му с обществените перални. Регистриран е като собственик на шест, главно в Ийст Сайд — Ел Монте, Артезия, Пасадина.
— Събирането на монети е опасно. Сам ли върши това?
— Все още не зная. Добрах се само до документите за фирмената му регистрация — „Клийнъп Инкорпорейтид“, едноличен собственик Рой Хейзълтън. Що се отнася до Дони Мейт, не е пуснат под гаранция. Излежал е цялата си присъда. Петра разпитва за него. Благодаря за закуската.
Потупа ме по рамото, съвсем леко, и тръгна към вратата.
— Приятно преследване — пожелах му аз.
— Преследването винаги е приятно.
15.
Стейси се обади в четири следобед. Връзката бе лоша и се запитах къде се намира. Дали Ричард й бе дал сребристия си телефон?
— Извинявайте за неудобството — каза тя, но думите й прозвучаха неискрено. Хладно. Сякаш се преструваше на сърдита.
— Какво стана, Стейси?
— Нали вече знаете?
Смразяващ тон.
— Нещо с Ерик — отвърнах.
— Значи баща ми е бил прав.
— За кое?
— За ченгето, което дойде да говори с него. Татко каза, че е ваш приятел. Обменяте информация. Не ви ли хрумна, че може да възникне проблем, доктор Делауер?
— Стейси, разговарях с баща ти и той…
— Но не сте разговаряли с мен за това.
— Не сме се чували. Канех се да повдигна въпроса, когато дойдеш.
— А ако ви кажех, че не одобрявам?
— Щях да се откажа от разследването за Мейт. Точно такова беше намерението ми, но баща ти настоя да продължа.
— Защо иска това?
— Трябва да попиташ него, Стейси.
— Казал ви е, че желае да участвате в разследването?
— Заяви го категорично, Стейси. Ако е въпрос на доверие…
— Не разбирам — заяви тя. — Когато ми каза за ченгето, изглеждаше ядосан.
— Заради нещо, което е направил детектив Стърджис?
— Защото го разпитват като престъпник. Има право. След всичко, което преживяхме с мама, да си имаме работа с полицията. А сега разбирам, че вие им сътрудничите. Просто ми се струва… нередно.
— Тогава се отказвам от разследването.
— Не — възрази Стейси. — Не се притеснявайте.
— Ти си моя пациентка и те поставям на първо място.
Кратко мълчание.
— Това е другият въпрос, по който се обаждам. Не съм сигурна, че трябва отново да ставам ваша пациентка… Това няма нищо общо с вас. Просто не мисля, че се нуждая от терапия.
— Значи идеята да дойдеш, е била на баща ти?
— Както и за предишните сеанси. Не, не исках да кажа, че ми е било неприятно. Беше страхотно, много ми помогнахте. Извинявайте, че прозвуча толкова грубо. Просто вече нямам нужда от помощ.
— Може би — отвърнах. — Но все пак нека се видим веднъж, за да поговорим. Днес имам време, ако не си заета.
— Не… не зная. Положението е малко напрегнато… Какво точно ви каза вашият приятел за Ерик?
— Че според съквартиранта му от два дни не се е прибирал в стаята си и е пропуснал важен изпит.
— По-точно, от ден и половина — поправи ме тя. — В това няма нищо странно. Често хуква нанякъде сам.
— И когато живееше вкъщи ли беше така?
— От девети-десети клас. Изчезваше от училище без обяснение, качваше се на колелото си и по цял ден не се прибираше. По-късно ми каза, че разглеждал антикварни книжарници, играел билярд или ходел в съда в Санта Моника да слуша разни дела. Обаждаха се от училището, но Ерик винаги се отърваваше безнаказано, защото имаше много по-високи оценки от всички останали. Когато си взе шофьорската книжка, започна да отсъства по цели нощи. Това вече ядоса баща ми. Понякога сутрин той намираше леглото му непобутвано. После брат ми се появяваше за закуска, заемаше се да си пече филийки и кавгата между двамата започваше. Татко го разпитваше къде е бил, а той отказваше да му каже.