— Да, разбира се, както наредите. Но първо ще се поизпотим във фитнес залата. Часове наред киснем тук и се схванахме.
— Добре. После си купете здравословни сокове, пълни с ензими.
— Още нещо — каза Деметри. — Видяхме онази картина. Ако питате мен, пълен боклук.
— Всеки има право на мнение — отвърна Майло.
18.
— Какво следва? — попитах.
— Ако онези двамата успеят да напишат свястна молба за съдебно разпореждане, ще прегледам писмата на Хейзълтън. По-вероятно е цял ден да поправям правописни грешки. Първо ще обиколя художествените галерии и салоните за татуировки и ще поразпитам дали още някой познава Дони, независимо дали под истинското му име, или под псевдонима Нулева толерантност. Фактът, че е избрал галерия в Санта Моника, може да означава, че е напуснал Холивуд и се спотайва някъде в Уестсайд. Има няколко изоставени сгради във Венис, които искам да огледам.
— Заради картината ли подозренията ти клонят по-скоро към него, отколкото към Хейзълтън?
— Заради нея, заради криминалното му досие и това, което каза Петра за съчетанието на методичност и импулсивност — твоята хипотеза. Що се отнася до Хейзълтън, единственото основание да го подозирам, е изчезването му. Възможно е двамата мързеливци да са прави и да сме на погрешна следа, но нека ми го докажат. — Майло стана. — Извини ме. Естествени нужди.
Тръгна към тоалетната, а аз използвах телефона му, за да проверя дали има съобщения за мен.
Две молби за консултации от съдии, получени, докато бях на път към участъка, и едно обаждане от офиса на Ричард Дос с настояване спешно да се обадя. Последното беше отпреди по-малко от пет минути.
Секретарката му, същата която предния ден се бе държала с мен като с наемен работник, ми благодари, че отговарям толкова скоро, и ме помоли да бъда така любезен да почакам един момент. Ричард се обади още преди думите й да заглъхнат.
— Благодаря — каза той с тон, който досега не бях чувал. Тревожно и колебливо, с тих, пресипнал глас.
— Какво има, Ричард?
— Открих Ерик. Тази сутрин, в четири часа. Не е напускал района на колежа. През цялото време е бил в уединено кътче в парка, под едно дърво. Не казва защо. Отказва да говори с мен. Успях да го накарам да се качи на самолета и го доведох тук, в Ел Ей. Ще пропусне още изпити, но не ме интересува. Искам да го приемеш. Моля те!
— Стейси знае ли за това?
— Досетих се, че ще имаш предвид съперничеството между брат и сестра или както и да го наричаш и я попитах дали има нещо против да проведеш сеанс с Ерик. Не възрази, ако искаш да провериш това, ще те свържа с нея.
Явно бе напрегнат. Терзаеше го нещо, с което не можеше да се пребори.
— Няма нужда, Ричард — отвърнах. — Заведе ли Ерик на медицински преглед?
— Не, не е пострадал физически. Безпокоя се за психическото му състояние. Колкото по-скоро дойде, толкова по-добре, нали? Не е същият Ерик. Винаги е бил… никога не е губил продуктивността си. Каквото и да става с него, не ми харесва. За кога да се уговорим?
— Доведи го днес следобед. Но нека първо го прегледа общопрактикуващ лекар. Искам да бъдем сигурни, че не пропускаме нещо.
Мълчание.
— Разбира се. Както кажеш. По-специален преглед?
— За травма на главата, треска, остро възпаление.
— Добре… в колко часа?
— Нека бъде в четири.
— Дотогава има почти четири часа.
— Ако лекарят свърши по-рано, обади ми се. Ще бъда близо до дома. Къде е Ерик сега?
— Тук, в офиса ми. В конферентната зала. Изпратих едно от момичетата да му прави компания.
— Нищо ли не е казал, откакто го намери?
— Нито дума. Просто седи там… толкова е изнервящо. Напомня ми как започна всичко с Джоан. И тя седеше неподвижно, взираше се в една точка и отказваше да общува.
— Когато докоснеш Ерик, как е мускулният му тонус?
— Добре, няма кататония или нещо подобно. Гледа ме в очите, но сякаш не е тук. Просто не желае да говори с мен. Не ме допуска до себе си. Това никак не ми харесва. Още нещо. Не искам в „Станфорд“ да разберат и да гледат на него като на съсипана стока. Засега единственият, който знае, е онова китайче, съквартирантът му. Убедих го, че в интерес на всички е да остане в тайна.
Щракване.
Майло се върна в стаята. Преди да стигне до бюрото си, друг детектив издърпа лист от факс апарата и му го подаде.