— Къде има по-добри? — попита Майло.
Фъско се усмихна до уши. Зъбите му бяха едри, равни и съвършено бели като хотелски чаршафи. Побелелите му коси бяха късо подстригани и стърчащи, но с перчем, който се спускаше до веждите. Лицето му бе издължено и сбръчкано, с масивна челюст и голям издут нос. Вероятно наближаваше шестдесетте. Увисналите му клепачи почти скриваха най-тъжните кафяви очи, които бях виждал. Имаше широки рамене и месести длани. Седнал, създаваше впечатление за едро, трудно подвижно тяло.
— Искате да знаете откъде съм дошъл? — попита той. — Последно от Куантико. Преди това съм бил къде ли не. Свикнах да хапвам пушени гърди в Ню Йорк, къде другаде? Прекарах пет години в главния щаб в Манхатън. Струва ли ви се достатъчно впечатляващо, за да седнете при мен?
Майло се настани в сепарето и аз го последвах. Фъско ме изгледа любопитно.
— Доктор Делауер? Чудесно. Моята специалност не е свързана с терапия. Теория на личността. — Усука вратовръзката си. — Благодаря ви, че дойдохте. Бих ви обидил с въпроса докъде стигнахте с Мейт. Тук сте, защото дори и да мислите, че е пълна загуба на време, не можете да си позволите отказ от информация. Ще поръчате ли нещо, или не си падате по съчетаването на работата с удоволствието?
— А вие? — попита Майло.
Фъско отново се усмихна и показа зъбите си.
— За мен нищо — каза Майло. — Какво друго знаете за онзи Бърк?
Приближи се една сервитьорка. Фъско й даде знак да не идва. До сандвича му имаше висока чаша с нещо газирано. Отпи глътка и безшумно остави чашата.
— Майкъл Ферис Бърк — каза той, сякаш изрече заглавие на стихотворение. — Той е като вируса на СПИН: зная какво представлява и какво причинява, но е неуловим.
Срещна погледа на Майло. Запитах се дали сравнението със СПИН няма по-дълбок смисъл. Изражението на детектив Стърджис издаде, че според него има.
— Всеки с проблемите си. Ще споделите ли своите с нас, или просто се оплаквате?
С неизменната си усмивка Фъско се обърна наляво и взе от седалката керемиденочервена папка, доста обемиста и с връзки.
— Копие от материалите за Бърк. По-точно — за Ръштън. Следвал е медицина под името Майкъл Ферис Бърк, но всъщност се казва Грант Хюи Ръштън. Представял се е и с друга самоличност. Обича да се превъплъщава в различни образи.
— Значи може да си намери работа в Холивуд — отбеляза Майло.
Фъско побутна папката напред. Майло се поколеба, но я взе и я сложи между нас.
— Ако желаете, ще ви разкажа съдържанието накратко.
— Разбира се.
Левият клепач на Фъско заигра, преди да заговори.
— Грант Хюи Ръштън е роден преди четиридесет години в Куинс, Ню Йорк. Напълно здраво бебе, нормално раждане, без никакви усложнения. Единствено дете на Филип Уолтър Ръштън, шлосер, двадесет и девет годишен, и Лорейн Маргарет Хюи, на двадесет и седем, домакиня. Когато момчето било на две години, и двамата родители загинали при катастрофа на магистралата за Пенсилвания. Малкият Грант бил откаран в Сиракюз и отгледан от баба си по майчина линия — Ярма Хюи, вдовица, бивша алкохоличка. — Фъско потри ръце. — Логиката и психологията ми подсказват, че проблемите му са започнали още в ранно детство, но беше трудно да се добера до сведения за патологични отклонения, защото никога не е получавал професионална помощ. Попаднах на няколко училищни дневника, в които са отбелязани „проблеми с дисциплината“. Не е бил общително момче и едва успях да издиря негови връстници, които си го спомнят добре. Преди няколко години отскочих до Сиракюз и поразпитах хората от квартала, в който е живял. Твърдят, че бил будно и талантливо, но доста „зло“ хлапе.
Почеса левия си показалец с десния.
— Жестокост към животни, побойнически прояви, подозрения за пакости в съседски дворове и кражби. Бабата не се справяла с възпитанието му и Грант станал хулиган. Бил е хитър и никой не е успял да го хване. Не открих името му в списъка на малолетните престъпници. Справките за успеха му в гимназията — тук има копие — не съдържат бележки за никакви извънкласни занимания. Завършил е с успех „много добър“, което за него не е било трудно. Би се справил и със затворени очи. Няколко лоши оценки за поведение, но никакви наказания или предупреждения за изключване. — Фъско се обърна към мен: — Знаете как е при психопатите, докторе. Високият коефициент на интелигентност понякога е застраховка. Още тогава Грант Ръштън е знаел как да овладява импулсите си. Не е ясно кога точно е преминал всички граници, но когато бил на осемнадесет години, едно съседско момиче на четиринадесет изчезнало. Тялото му било открито два месеца по-късно в гориста местност в покрайнините на града. Било полуразложено и причината за смъртта не била установена. При аутопсията била открита травма на главата, рани по врата и следи от сексуална гавра, но не и изнасилване. Разследването не стигнало доникъде и дори не били посочени заподозрени.