— Една зимна вечер в Сиракюз баба му тръгва нанякъде с колата си, блъсва се челно в дърво и излита през предното стъкло. Алкохолът в кръвта й е малко над нормата, а на предната седалка е открита бутилка бренди. Когато намерили тялото й, вече било вкочанено. Нямало основание да предположат, че се е случило нещо друго, а не пътнотранспортно произшествие, освен че старицата си пийвала кротко у дома и никога не излизала вечер. Рядко шофирала. Няма обяснение защо е подкарала колата в снежна виелица и се е отдалечила на тридесет километра от къщата си. Никой не се е сетил да повдигне въпроса как бутилката е останала невредима при толкова силен удар. Ирма Хюи не е оставила много недвижимо имущество. Живеела под наем и нямала спестявания в банка. Полицията не е открила никакви пари в жилището, дори монети в кутия от бисквити, което ми се струва любопитно, защото е живеела от пенсията на съпруга си, а е получавала и социални помощи и хазяйката й твърди, че е виждала пачки банкноти, прихванати с ластици. Година по-късно Мичъл Сартин се появява като Майкъл Ферис Бърк и се записва в подготвителен курс по медицина в Нюйоркския университет. Представил е служебна бележка, която по-късно се оказва фалшива, от Държавния университет в Мичиган за завършен едногодишен курс със среден успех 3,80. Приели я на доверие. Бърк заявил, че е на двадесет и шест години, за да се вмести в нова самоличност, този път на починало бебе от Кънектикът. Но е бил само на двадесет и две.
— Купил си е малко време с парите на баба си — казах аз. — Но не е направил опит да поиска помощите, които вече са се полагали на него.
— Знае как да бъде предпазлив — увери ме Фъско. — Затова има периоди от живота му, които не мога да проследя, и голяма част от това, което споделям, са само теории и догадки. Но нима досега съм казал нещо, което да не звучи смислено от психологическа гледна точка, докторе?
— Продължавайте — подканих го.
— Ще се върна малко назад. През годината, изминала между смъртта на Ирма Хюи в Сиракюз и записването на Майкъл Бърк в университета в Ню Йорк, има две поредици убийства с обезобразяване, подобни на онова в Денвър. Първата започва в Мичиган, четири месеца след като Мичъл Сартин напуска Колорадо. Три студентки са нападнати в Ан Арбър. Всичките тичали за здраве по алеите в близост до общежитията на университета. Двете от тях били издебнати в гръб от мъж с маска, повалени на земята, зашеметени почти до безсъзнание и изнасилени. Лицата им били нарязани с остър нож, вероятно скалпел. И двете оцелели, защото се появили други спортуващи и нападателят побягнал. Третото момиче нямало този късмет. Случило се три месеца по-късно, когато паниката в университета отшумяла. Тялото му било открито близо до някакъв резервоар, жестоко обезобразено.
— Обезобразено по какъв начин? — попитах.
— Множество разрези в областта на корема и бъбреците. Китките на жертвата били вързани за дърво със здраво въже. Гърдите й били отрязани, а от вътрешната страна на бедрата били одрани парчета кожа. Садистична сексуална операция. Субдуралните хематоми от удари по главата биха могли да бъдат фатални. Но по дървото имало пръски артериална кръв, което доказвало, че е била жива, докато я е кълцал. Официално обявената причина за смъртта е обилно кръвотечение от югуларната вена. Наблизо били намерени парчета синя хартия и полицаите от Ан Арбър открили съвпадение с материала, от който били изработени хирургическите престилки за еднократна употреба, използвани навремето в медицинския център към Мичиганския университет. Последвали множество разпити на студентите и персонала, но не се стигнало до никакви разкрития. Оцелелите момичета успели да опишат нападателя само отчасти: мъж кавказки тип, среден на ръст, много силен. Не говорел и криел лицето си, но едната студентка си спомнила, че видяла бяла кожа между ръкава и ръкавицата му. Първо запушвал устата на жертвата изотзад, а после я стоварвал на земята и нанасял три жестоки удара по лицето, бързо един след друг.
Фъско удари три пъти с юмрук по дланта на другата си ръка. Звукът бе доста силен, но старицата до прозореца продължи да сърба супа, без да се обърне.
— „Отмерени“, както се изрази едната от жертвите — Шели Сприйн. Имах шанса да разговарям с нея преди четири години. Омъжена е, с две деца, съпругът й я обожава. Лицето й е почти възстановено с пластични операции, но ако видите нейни снимки от по-рано, ще се убедите, че не е съвсем същото. Куражлийка е, малко хора се съгласяват да ми се доверят. Иска ми се да вярвам, че разговорът с мен й е помогнал поне донякъде.