— Отмерени — повторих.
— Удрял я мълчаливо, машинално и уверено. Не доловила в него никакъв гняв, сякаш бил напълно спокоен. Според нейните думи действал „като професионалист, който знае какво прави“. Местната полиция е свършила добра работа, но отново никаква ценна следа. Издирих младежите между двадесет и тридесет години, главно охранители или работещи в университета, които са напуснали града скоро след това и оттогава не са се появявали. Единственият, при когото всичко съвпада, се казва Хюи Грант Мичъл. Работил е като санитар в кардиологичното отделение на университетската болница.
— Грант Хюи Ръштън плюс Мичъл Сартин — казах аз — равно на Хюи Грант Мичъл. Този път словесна закачка вместо име на покойник.
— Точно така, докторе. Той обича да си играе. Самоличността на Мичъл е напълно измислена. Препоръките за работа от болница във Финикс, Аризона, които е приложил, се оказаха фалшиви, а номерът на социалната осигуровка, попълнен в молбата за работа, е бил съвсем нов. Плащал е наема си в Ан Арбър в брой, няма квитанции за пазаруване с кредитна карта, никакви писмени сведения, освен характеристика от работодателите: бил е образцов санитар. Мисля, че преминаването от имена на покойници към измислени самоличности бележи психическа промяна. По-голяма увереност.
Фъско побутна чашата си встрани, а после и полуизядения сандвич.
— Нещо друго ме навежда на мисълта, че е разширил дейността си. Изгарял е от желание за нова игра. Докато е работел в кардиологичното отделение, няколко пациенти са починали внезапно и необяснимо. Били са в тежко състояние, но не и неизлечимо болни. Биха могли и да оживеят. Никой не е заподозрял нищо и до ден-днешен никой не знае какво се е случило. А когато се поразтършувах, открих това.
— Накълцва момичета и умъртвява пациенти от интензивно отделение? — каза Майло. — Разностранни интереси.
Изражението на Фъско стана сурово.
— Нямате представа — увери го той.
— Твърдите, че две десетилетия е вършил престъпления безнаказано? Или това е сюжет за книга?
— Слушайте — каза Фъско и стисна зъби. После изведнъж се усмихна, опря гръб на облегалката и присви очи. — Информацията не е разгласена, защото не съм стигнал до нищо съществено за оповестяване. Разследвам дълъг период, а задачата ми бе поверена едва преди три години.
— Споменахте за две поредици убийства. Къде е била втората?
— Тук, във вашия златен щат. Фрезно. Месец след като Хюи Мичъл напуснал Ан Арбър, още две момичета били нападнати при разходка сред природата в разстояние на две седмици. И двете били намерени вързани за дървета и с почти същите рани като на жертвите от Колорадо и Мичиган. Санитар на име Ханк Сприйн напуснал града пет седмици след откриването на второто тяло.
— Сприйн — казах аз. — Шели Сприйн. Взел е името на една от жертвите си?
Фъско се усмихна ехидно.
— Има слабост към иронията. Отново се е измъкнал. Ханк Сприйн работел в частна болница в Бейкърсфийлд, специализирана в пластична хирургия, отстраняване на кисти и други подобни неща. Било голяма изненада, когато състоянието на три оперирани пациентки внезапно се влошило посред нощ и те починали. Официални причини: сърдечен удар и алергична реакция на упойващи средства. Случва се, но не и три пъти за шест месеца. Лошата слава довела до закриването на болницата, но Ханк Сприйн успял да се изпари. Следващото лято в университета в Ню Йорк се появил Майкъл Бърк.
— Дълъг списък от жертви за двадесет и две годишен — отбелязах аз.
— Двадесет и две годишен, достатъчно умен, за да завърши подготвителен колеж и медицина. По време на обучението си е работел като лаборант при професор по биология. Миел стъкларията нощем, но нямал голям доход, живеел в студентско общежитие. Разчитал е на парите на баба си. Завършил е със среден успех 3.85. Убеден съм, че оценките му са заслужени. През летните ваканции е бил санитар в три държавни болници — „Ню Йорк Медикъл“, „Мидъл Стейт Дженеръл“ и „Лонг Айлънд Дженеръл“. Кандидатствал в десет медицински университета, бил приет в четири и избрал да следва в Сиатъл, щата Вашингтон.
— Някакви убийства на колежки през този период? — попита Майло.
Фъско облиза устни.
— Не, не попаднах на подобни случаи. Но не липсват данни за изчезнали момичета. В цялата страна. Няма открити трупове. Предполагам, че Ръштън/Бърк е продължил да убива, но по-добре е прикривал следите си.