— Предполагате? Този хитрец е психопат убиец, който променя характера си.
— Не характера — поправи го Фъско, — а начина си на изразяване. Това отличава този тип престъпници. Дава воля на импулсите си, на най-жестоките от тях, но умее и да бъде внимателен. Изключително внимателен. Помислете какво търпение е било необходимо, за да стане истински лекар. Има и още нещо, което си заслужава да се вземе предвид. През нюйоркския си период може би е раздвоил вниманието си между изнасилванията и убийствата и паралелно развития интерес, който се е зародил в Мичиган и е продължил в Бейкърсфийлд: да „отървава“ пациенти от мъките им. Зная, че престъпленията изглеждат коренно различни, но общото помежду им е стремежът към власт. Влизане в ролята на Бог. Когато е опознал системата в болниците, за него е било детска игра да вилнее в отделенията.
— Как предполагате, че е извършил всички тези убийства? — попита Майло.
— Има много начини да бъде избегнато подозрение. Запушване на носа, задушаване, инжектиране на суксинил, инсулин, калиев хлорид.
— Нещо интересно в трите болници, където Бърк е работил през лятото?
— В Ню Йорк е най-трудно човек да се добере до информация. Големи болници, твърде много бюрокрация. Да кажем, че научих за няколко съмнителни смъртни случая в отделенията, в които Бърк е работил. По-точно — тринадесет.
Майло посочи към папката.
— Тук има ли сведения за тях?
Фъско поклати глава.
— Сведох документацията само до реални резултати, без догадки. Полицейски доклади, аутопсии и така нататък.
— Искате да кажете, че част от информацията ви е придобита по незаконен път и не може да се използва в съда.
Фъско не отговори.
— Престарали сте се, агент Фъско — каза Майло. — Не съм свикнал да прилагам каубойски номера.
Фъско показа ослепително белите си зъби.
— За мен е удоволствие да разваля стереотипа ви, детектив Стърджис.
— Не съм казал, че имам стереотип.
Агентът се наведе напред.
— Не мога да се преборя с враждебността и недоверието ви. Но какъв смисъл има да се правите на задръстено местно ченге, негодуващо срещу натрапника от ФБР? Колко често се случва някой да ви предостави толкова ценна информация?
— Прав сте — отвърна Майло. — Когато нещо изглежда твърде хубаво, за да бъде истина, обикновено се оказва заблуда.
— Добре — каза Фъско. — Ако не искате папката, ще си я взема. Късмет в разследването за доктор Мейт. Впрочем, той е започнал смъртоносното си странстване точно когато Майкъл Бърк/Грант Ръштън е решил сериозно да се захване с медицина. Мисля, че Бърк е следвал примера на Мейт. Според мен измъкването на Мейт и славата му са изиграли важна роля за еволюцията на Майкъл Бърк в болничен убиец. Въпреки че Майкъл е започнал да умъртвява пациенти по-рано. Главната му цел е била да убива хора. — Към мен: — Не мислите ли, че това се отнася и за доктор Мейт?
Наричаше Бърк с първото му име. Дългото безрезултатно разследване го бе накарало да гледа на него като на стар познайник, когото презира.
Майло попита:
— Значи смятате Мейт за сериен убиец?
Фъско му се усмихна приятелски.
— Не сте ли на това мнение?
— За някои хора Мейт е ангел на състраданието.
— Сигурен съм, че и Майкъл Бърк може да манипулира мнозина да говорят така за него. Но всички знаем как са стояли нещата. Мейт е обичал усещането за власт. Както и Бърк. Всички сте чували вицовете за лекари, които се правят на Господ. Тези двамата са ги превърнали в реалност.
Майло потърка пръсти в ръба на масата.
— Значи Мейт вдъхновява Бърк и той заминава за Сиатъл да следва медицина. Доста е попътувал.
— Непрекъснато е в движение — каза Фъско. — Странно, че преди да се появи в Сиатъл и да си купи микробус „Фолксваген“ втора ръка, официално не е имал собствена кола. Както казах, действа като вирус — променя се и е неуловим.
— Кой е умрял в Сиатъл?
— Университетската болница в щата Вашингтон не предостави документация. Заявиха, че в никое отделение не е имало странни смъртни случаи. Но дали биха го повторили под клетва? От друга страна, не липсват серийни убийства.
— Бърк се е върнал към момичетата? Той ли е убиецът от Грийн Ривър?
Фъско се усмихна.
— Никой от случаите в Грийн Ривър не съответства на предишния му почерк, но зная най-малко за четири, които си заслужават по-подробно проучване. Момичета с множество прободни рани, вързани за дървета в междуградски зони, всичките на по-малко от двеста километра от Сиатъл. Все още не са разкрити.