Фъско замълча. Майло не каза нищо. Бе сложил ръка върху папката и докосваше връзките. Бавно я развързваше.
— Както и да е уговорена срещата — продължи Фъско, — предполагам, че Бърк предварително е опознал мястото и движението по пътя и е оставил кола достатъчно близо до местопрестъплението, за да може бързо да стигне пеша до нея и да избяга. В неговия случай може да е била на километри разстояние, вероятно на изток, защото там има много изходи. В Ел Ей му е бил необходим превоз, така че със сигурност се е сдобил с регистрация под ново име, но дали е използвал собствената си кола или крадена — не мога да кажа.
— Предполагам, че сте проверили в базата данни всички възможни комбинации от Бърк, Ръштън, Сартин и Сприйн.
— Правилно предполагате. Никакво попадение.
— Щяхте да поразмишлявате за раните.
— Да поразмишлявам — усмихна се Фъско. — Жестоки, но точни разрези със скалпел или друг нож, също толкова остър. Може би и малко геометрия.
— Какво имате предвид под „геометрия“? — попита Майло с престорено нехайство.
— Геометрични фигури, изрязани в кожата. Започнал е това в Ан Арбър. В долната част на корема на последната жертва с острието били начертани ромбове. Когато прочетох за това, първата ми мисъл беше, че такава е представата му за шега. Отново ирония: форма на диамант, момичетата си падат по диаманти. Но при едната от жертвите във Фрезно фигурите били други. Кръгове. Не мога да ви кажа какво точно означава това, освен че той обича да си играе.
— Във Фрезно е имало два трупа — казах аз. — Само по единия ли са били изрязани фигури?
Фъско кимна.
— Може би при второто убийство Бърк е бил принуден да бърза.
— Или — предположи Майло — и двете жертви не са негови.
— Прочетете материалите и сам направете извод.
Фъско придърпа чашата си и докосна сандвича.
— Имате ли още нещо за казване?
— Само, че навярно не сте намерили много следи, ако изобщо е оставил такива. Бърк е свикнал да разчиства след себе си. Убийството на Мейт би представлявало грандиозно постижение за него: синтез между предишните му два начина на действие — окървавен нож и псевдоевтаназия. Във вестниците се споменава, че Мейт е бил включен в изобретението си. Вярно ли е?
— Псевдоевтаназия?
— Никога не е истинска — разпалено заговори Фъско. — Всички приказки за право на смърт и спасяване на пациенти от мъките им са безсмислени. Докато не успеем да проникнем в съзнанието на някой умиращ и не прочетем мислите му, няма да узнаем какво желаят тези хора. — Опита се да се усмихне, но по-скоро се озъби. — Когато чух за картината, се убедих, че трябва да бъда по-настойчив с вас. Бърк обича да рисува графики. Къщата му в Рочестър е била пълна с книга за изобразително изкуство и скицници.
— Добър ли е? — попитах.
— Доста. Направих снимки на някои от творенията му. Всичко е в папката. Но не се придържайте към моите изводи. Преценете нещата от всички гледни точки. Съставих стотици профили, но нещо все ми убягва.
— Свършили сте далеч повече работа от съставяне на профили на Бърк — отбелязах аз.
Фъско ме изгледа с недоумение.
— Какво искате да кажете?
— Струва ми се, че залавянето му се е превърнало във ваша фикс идея.
— Една от настоящите ми задачи е задълбочено разследване на неразкрити престъпления. — Към Майло: — Има какво да узнаете оттук.
Майло най-сетне отвори папката. Вътре имаше три черни подвързии с етикети I, II и III. Извади първата и попадна на страница, съдържаща пет ксерокопирани портретни снимки.
В горния ляв ъгъл: цветна, от училището на десетгодишния Грант Хюи Ръштън. Чип нос, късо подстригани руси коси, като на Норман Рокуел, но за разлика от него това хлапе не се бе усмихнало пред фотоапарата. Гледаше встрани, а устните му бяха стиснати, което би могло просто да издава нехайство, но не бе така.
Гняв. Хладнокръвен гняв, съчетан с… предпазливост? Емоционална нестабилност? Лукави очи с дяволит поглед. Нещо средно между Норман Рокуел и Даян Арбъс. Или въображението ми ме подвеждаше заради онова, което бях чул от Фъско?